Вурвуру – споменът, който топли
09.11.2016

В края на август и началото на септември с моите приятели се отправихме към поредното пътешествие. Този път – извън България с една приятна цел: почивка и красиви гледки. Дестинацията: Вурвуру – прекрасна частица от средния „ръкав“ на полуостров Халкидики – Ситония.

След пристигането ни в хотел „Вурвуру“ (приличен хотел в началото на селището с малко собствено плажче), за секунди потеглихме към близкия плаж – „Кариди бийч“. Недостатъкът на Вурвуру е, че няма тротоари, както и ясно обособен център или парк. Липсва и крайбрежна алея, като най-близкият плаж се намира на 1 км от нашия хотел.

Според информацията, която открихме предварително – „Кариди“ е един от най-красивите плажове в околността. Уверихме се сами: тюркоазена вода, точно като картинка. А пясъкът – ситен като брашно. Дали затова че бяхме изморени от пътя – красотата на това място бързо се засенчваше от туристите с всяка крачка от наближаването ни. Тоалетни липсваха, затова на „удобни“ за тази цел места около плажа бяха разпръснати салфетки и тоалетна хартия. Хавлия до хавлия неуспешно се бореха за лично пространство, а падналите клончета от дърветата не ни позволяваха да се разхождаме боси. Жалко за красотата, жалко за цветовете. И въпреки тези малки негативи – мястото беше наистина прекрасно.

_dsc0127
Кариди

На следващия ден решихме да продължим с плажната си обиколка и потеглихме към препоръчано от приятели място – „Порто Елеа“ – къмпинг със собствен плаж. Следвахме табелките, не пътувахме дълго, тъй като къмпингът е част от Вурвуру. Пътят минава през красива борова гора и се разклонява на две – към заливите на къмпинга и към плажа. На „Порто Елеа“ има два отделни залива със собствени плажове.

Над плажа има пригоден паркинг с видео наблюдение. След като паркирахме – забелязахме, че останалите коли около нас са със софийски и пловдивски регистрационни номера. Това, което научихме е, че земята, на която е разположен къмпингът е собственост на Зографския манастир (един от най-големите манастири в Света гора на полуостров Атон и единственият днес български манастир там).

_dsc9628
Бахиа бийч

_dsc9561

Тъй като не продължихме в самия къмпинг, а тръгнахме надясно – се отправихме към плажния бар „Бахия бийч“ (бахия означава залив, от испански), който предлага шезлонги и чадъри през целия ден. Настанихме се на няколко свободни шезлонга, където ни посрещна млада българка с „Добре дошли“ и ни предложи българско меню.

Повече за самото място – предпочитана дестинация за гмуркане. Съветвам ви да си носите шнорхел, очила и обувки за плуване. Обувките са задължително условие, заради свободно виреещите там морски таралежи (как да действате, ако ви убоде един от тях – вижте линка). Храната е вкусна и засищаща, а обслужващият персонал грижливо обръща внимание на всеки гост. Вечерно време плажът на залива се превръща в нощен бар. Спокойно място за почивка и посрещане на залеза (или изгрева).

_dsc9618

Ден пореден. След сутрешното кафе и закуска от близкия хранителен магазин решихме отново да опитаме плажа във Вурвуру, но не Кариди. Разгледахме картата и видяхме десетки малки плажни ивици и се отправихме към една от тях – ей, така – без посока. Тръгнахме с автомобила, обиколихме и си харесахме хубаво сенчесто място за колата. Тръгнахме пеша по заформена пътека и какво се откри пред очите ни! Най-красивата плажна ивица, сякаш нарисувана, за да привлича, да гали сетивата. Решихме – тук ще сме.

Трябваше да се снабдим с чадър и много вода, защото няма концесия почти в цялото селище, както и на този плаж. Плажната ивица беше разделена с малки скални образувания, благодарение на които бяхме сами в цялото пространство, което си бяхме харесали. Водата леко се поклащаше, чиста като сълза и напомняща на езеро. Тук открихме рая.

_dsc9654
Плажът

Освен за закуска – да спомена на какво друго разчитахме за хранене. Близо до хотела ни често посещавахме заведение с хотелска част “Garlic” – приятелски настроени сервитьори, вкусна храна, нестандартно място. Там похапвахме традиционните гръцка салата, сувлаки и гироси. Придружени с Mythos или Alfa – добре охладени гръцки бири. Евива! („Наздраве!“, от гръцки според гугъл).

giros
Снимка: www.girosplusbeograd.rs

След това слюнкоотделящо отклонение, продължавам с нашите ежедневни разходки. Следващия ден продължихме към Ливрохио, който се намира непосредствено след Вурвуру. След преживяванията от екзотичния непознат плаж, останахме разочаровани от мястото. Типичен плаж, държан от концесионери – резервирани шезлонги и от близките хотели, предложения за хапване и пийване, шумни компании, семейства с деца, разговори на висок тон. Ако искате удобно местонахождение и целодневно обслужване – това място е за вас. Но ние решихме да се върнем на плажа от последния ден. Отново влязохме в приказката, красотата, тихия шум на водата и се отдадохме на гмуркане, игри на волейбол и четене по корем на горещия пясък.

_dsc9828
Райско кътче

Преди да довърша историята си за престоя ни в това, вече станало любимо, селище – ще ви запозная с малко факти за Вурвуру. Един от собствениците на хотела ни – усмихнат и приятен човек, винаги сънен, горд баща на близнаци – разказа, че Вурвуру съществува само през 4 месеца от годината. Типично курортно градче, в което няма постоянни жители извън месеците от юни до септември. Хотелиерите и собствениците на къщи за гости пристигат в края на май, за да се подготвят за сезона, да направят козметичен ремонт или да почистят.

Вурвуру се намира на 113 километра от Солун, на 15,8 километра от Никити и на 12,9 километра от Агиос Николаос. Вурвуру гледа към ненаселения остров Диапорос и осемте малки скални островчета, които го заобикалят, известни като ”деветте острова на Вурвуру”. До там можете да стигнете с наета от вас (или ваша) лодка. За заинтересованите – лесно може да си наемете кола, да отидете на екскурзия до близка дестинация или да практикувате водни спортове и гмуркане. Всички плажове в района са достъпни, а почти всички къщи в селището се отдават под наем.

_dsc9887
В един от крайбрежните барове във Вурвуру

Освен къщи, в които да нощувате, има места за забавления, като Лунапарка, който се намира на път за „Кариди“ и който посетихме – като деца яздихме бик, скачахме на батут, играхме баскетбол и билярд. Често от заобикалящите заведения организират забавления за своите гости. Случайно попаднахме на едно от тях.

В последната вечер от нашия престой се отправихме към организираната гръцка вечер от близкия италиански ресторант „Густо“ – с приветливи и забавни сервитьори, поназнайвщи по малко от всеки език. И добре, че успяхме да резервираме маса предварително, защото нямаше нито едно свободно място. Вкусна храна и силни емоции – така мога да опиша вечерта. Състав от двама танцьори се грижеха за доброто настроение на своите гости, като въвличаха всички маси в представлението си. Жените се учеха на гръцко сиртаки, а мъжете…. – те също, но с по-атрактивен край:

_dsc0079
След всеки танц – поднесено узо
_dsc0052
Сиртаки по гръцки

Певицата – прекрасен глас и усмивка – удобно седнала на барстол и придружена от музикант, пееше от място и допълваше прекрасната атмосфера на това място. След всяка песен благодареше на всички гости (мисля, че благодареше…) и ни караше да се чувстваме още по-добре. След много танци и веселба, заведението започваше да се опразва, летящите около масите сервитьори забавяха темпо и започваха да ни носят дежурните десерти, почерпка за нас. Тогава дойде апогеят на вечерта – гръцка възрастна двойка се престраши да потанцува пред всички и да напълни сърцата ни с любов и умиление. Прекрасен завършек, благодарим ти, Вурвуру!

_dsc9994
Наздраве!

Заредени, освежени и смеещи се – се ориентирахме към напускане на хотела на следващата сутрин. С широки усмивки, приканящи ни да се върнем пак – собствениците на хотела ни изпратиха с по една голяма бутилка домашен зехтин за подарък, ръкувайки се с всеки от нас. Как да не се върнем пак?

И се отправихме към следващата ни дестинация преди да се върнем в България – Къмпинг „Керамоти“ и остров Тасос. До скоро!

_dsc9637
Вурвуру

 

Автор: Петя Петкова

Снимки: Никола Пенчев

Редактор: Милена Николева

Източници за фактите, свързани с Вурвуру:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%83%D1%80%D0%B2%D1%83%D1%80%D1%83

http://www.feelgreece.com/bg/vourvourou

http://www.circuitrent.com/vourvourou/?lang=bg

http://campingrocks.bg/bg/posts/9/kymping-porto-elea–gyrtsiya

http://www.globetravel-bg.com/offer/cat_42/offer_2558.html

 

 

2 коментара за “Вурвуру – споменът, който топли

  1. Направо ти се приисква да посетиш това вълшебно местенце !
    Чудесен разказ! Браво !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *