Римски истории – пътепис
31.07.2017

След успешната защита на дипломната ми работа за степен „магистър“ в деня на двадесет и петата ми годишнина, реших да се възнаградя с пътуване до Града-история с най-страхотната компания на света. Престоят ни в Рим беше много кратък, прекрасен и предвещаващ завръщането ни там. Жегата беше разтапяща, но като си на римска земя – това е последното нещо, на което обръщаш внимание. Нямахме точен план какво да посещаваме, но си бяхме набелязали няколко от най-известните забележителности, за да се възползваме максимално от времето, прекарано във „Вечния град“. Използвахме пътеводителя на National Geographic – „Пеша из Рим“ за подсказки и исторически справки по време на нашия престой.

Пътувахме от София до Рим със самолет точно час и половина. За съжаление – точно толкова прекарахме на летище „Леонардо да Винчи – Фиумичино“ („Leonardo da Vinci – Fiumicino“), докато минем изходните проверки. Огромната маса народ се обслужваше едва от няколко гишета. Бяхме наели апартамент недалеч от центъра, до който стигнахме с влак и метро. Влакът пътува 30 минути до гара „Рома – Термини“ („Roma – Termini”), цената му е 14 евро. Другите варианти за стигане до Рим са с такси (на фиксирана цена между 48 и 65 евро) или с бус (shuttle) на цена от 6 евро.

В апартамента се настанихме в късния следобед, освежихме се за броени минути и тръгнахме обратно към центъра на града. Слязохме на станция „Flaminio” и се отправихме към площада “Piazza del Popolo“. Някога „Площадът на народа“ е служел за екзекутиране на еретиците. Още с пристъпването на площада тъмнокожи господа ни посрещнаха тържествено с красиви червени рози, които ни „подариха“, след което поискаха да ги заплатим, разбира се. Балансът беше постигнат от красиви мигове, досадни продавачи, величественият египетски обелиск, още рози, прекрасни фонтани, още продавачи, църкви, плод на естетиката и историята. Запъхтени и изпълнени с любопитство продължихме нашата разходка, озарени от последните лъчи за деня.

Наслаждавайки се на поредната красива калдъръмена уличка, обградена от скъпи бутици, ненадейно се озовахме на  площад „Испания“, който изскочи от ъгъла. Намерихме си празно кътче на така известното стълбище, водещо до ренесансовата църква „Света Троица на хълма“, където да се разположим и да се насладим на нашата първа вечер в един от най-известните градове в света. В подножието на стълбите е разположен фонтанът с формата на лодка „Ла Боркача“ („La Borcaccia“).

Следващата ни спирка беше фонтанът „Треви“ (ит. “Tre vie” – три улици), станал световно известен от филма „La dolce vita”. Намерихме го в целия му блясък и светлина, снежнобял и наобиколен от хиляди посетители, опитващи се да се доберат до вълшебните му води, за да хвърлят монетата си – доказателството, че ще се върнат отново някой ден (ние не хвърлихме монета, но пък забравихме част от сувенирите си в хотелската стая – предполагам, че и това е знак 🙂 ). Фигурите в него са запечатаната история на фонтана, създаден от Николо Салви, и изобразяват океан (в лицето на бог Нептун), изобилие и здраве.

Вечерната ни разходка в Рим продължи към друго вълшебно място – 4-те фонтана, изобразяващи божества (“Via delle Quattro Fontane”). Както научихме – това е най-високата точка на хълма „Квиринал“ и всеки фонтан предлага гледки в четирите посоки на света – към Порта Пиа, към „Света Троица на хълма“ , към „Света Богородица Велика“ и към площад „Квиринал“. Оттам продължихме към площад „Барберини“ пред едноименния дворец. Поредният фонтан („Тритон“), издигащ се там преплиташе в себе си няколко изящни символа, едни от които бяха пчелите, тясно свързани с рода Барберини.

Следващия ден посветихме на емблемата на Рим – Колизеума. Слязохме на метростанция „Република“ (“Repubblica”) и продължихме пеша до Колизея. Преминахме през Траяновия пазар, разположен на три различни улични нива и оттам – направо площад „Венеция“. Там е разположена известната колона на Траян  – представлява 38-метрова мраморна колона, на която спираловидно са изобразени сцени, пресъздаващи битките на императора (върху него са издялани 2600 фигури). Продължихме към огромния замък на Виктор Имануил Втори, който ни предложи една от най-прекрасните гледки на света.

  

Колизеумът ни посрещна кротко и величествено, накичен с дълъг гердан от туристи. Опашката продължаваше до безкрай, а около нея кръжаха хора от всякакъв произход, предлагащи билети, с които можеш да прескочиш опашката и да не чакаш часове (които са на двойна цена от тази на билета). Не се подлъгвайте – можете да прескочите опашката като закупите билети онлайн – излизат 2 евро по-скъпо (14 евро), но спестяват много време.

Мястото, на което попаднахме, беше невероятно и огромно. Енергията те удря още от входа, приканва те с малките си тунелчета и въображението ти започва да се вихри по арената, биейки се с гладиаторите. Уникално място, за което в миналото се казвало, че ако изчезне, ще и изчезне и Рим, и след това – целият свят. Може би Колизеумът беше едно от най-величествените места, които посетих и което ме накара наистина да съпреживея, замълча, почувствам.

Излизайки от Колизеума ни пресрещнаха маскирани гладиатори от северната ни съседка, подканящи ни да се снимаме с тях (след което не те оставят на мира, докато не им оставиш бакшиш от поне 5 евро). Заедно с тях те преследват и продавачи на селфи стикове, външни батерии с незнаен произход, вода, шалове и каквото се сетите. Те ни изпратиха до Форума, който е на няколко крачки от Колизеума (билетът важи и за там). Говори се, че тук се е зародил Рим.

Форумът разкрива гигантски колони, древни храмове и дълги стъпала, водещи към хълма Палатин със своите градини, старинните фонтани и лабиринти, напомнящи за Рим в античността. Правят впечатление и дърветата, които виждах за първи път (в Рим е пълно с тях) – високи иглолистни дървета, но сякаш с корона, наречени „Umbrella pine”. Тук също е място, в което наистина те потапя в миналото и не ти се иска да си тръгнеш.

Разходката ни продължи до Пантеона – само за няколко минутки не успяхме да се вредим в работното време. Известен е с това, че бетонният му купол е най-големият в света без арматура – издигнат е на височина от 43,3 метра над пода. За щастие и друга туристическа група не беше успяла да стигне на време и водачът им разказваше историята на мястото. И ние нададохме ухо – огромният отвор в центъра на купола е с диаметър 9 метра, като през него влиза освен светлина – и дъжд, а според екскурзовода, ако си свидетел на тази гледка, ще я помниш цял живот. По думите му – заради вакуума, който се създава, кара капчиците да танцуват нагоре и надолу и създават илюзията, че са малки летящи прашинки. Екскурзоводът разказа и за друг интересен факт – светлината, която излиза от отвора (наречен „Око“) попада в центъра на Пантеона само в един ден от годината – на 21-ви април, когато е и националният празник на Рим. Няма случайности при гениите!

Със сетни сили, вече късно вечерта, стигнахме до поредната изрисувана римска картина – мостът пред замъка „Сан Анджело“, предлагаш гледка към Сикстинската капела – не можеш да откъснеш погледа си с часове. Рай, от който не искахме да си тръгнем. Рим вече притихваше, вечерните светлини запленяваха и потапяха на това място всяка душа, всяка мисъл, а дамата-уличен музикант, която свиреше на арфа още повече допълваше атмосферата.

Последния ни ден в Рим решихме да посветим на Ватикана – това мистично местенце в сърцето на италианската столица, което до момента свързвахме с незнайни красоти на човешкия гений, конспирации и великденските приветствия на папата. Красотата на мястото се загуби още докато чакахме на опашката – билетите, които можехме да си купим онлайн вече бяха изкупени, но пък чакахме не повече от 20 минути, потопени в сладки приказки и леко нервни от досадните в „Skip the line” типове, които вече познавахме от Колизеума или продавачите на всичко. Кошчета почти нямаше нито тук, нито в Рим, на което се дължи мърсотията навсякъде в града. Тъжно, но факт. Успяхме да влезем, разтопени от жегата, тъй като всички бяхме облечени по протокол – дълги панталони и рокли под коляното, загърнати в шалове. Уви – явно тази забрана беше отпаднала заради жегите навън, тъй като имаше дами, облечени с цял бански и минижуп, например…

За щастие бързо забравихме заобикалящите ни тълпи. Очите ни едва побираха детайлите и изяществото на зала, след зала, произведение след произведение, макар лавината от хора да се опитваше да ни попречи да поспрем и да изчезнем от света, дори за няколко мига. Когато влязохме в Сикстинската капела полицаите на входа креснаха „ТИШИНА!“ и за няколко секунди всички замръзнахме в почит на това мистично място с разпнатия Исус в реални размери вътре. Над нас открихме величията на изкуството, останали и до днес неразгадани.

Целия ден прекарахме в разходки в суверенната държава Ватикана, заобиколени от всяващите респект военни, докато не се измъкнахме от тълпите и се потопихме в истинския Рим – този на малките тесни улички, с бръмчащите скутерчета, които с лекота се провираха между сградите и се бяха запътили на някъде, на тихо местенце. Искахме да се загубим, да се открием, да влезем в някой блок, да танцуваме и тайно да се прегръщаме. Всеки почувства мястото по свой си начин – забелязах го по тънките, едва уловими усмивки по лицата на всички. Ах, Рим! Не ни се тръгва от теб!

Разходката завършихме умишлено на едно от най-кокетните места в италианската столица – Кампо дей Фиоре – площада с ресторантите, както го наричат местните. През деня на този площад се разполага пазар за пресни плодове и зеленчуци. В центъра на площада ни приветства бронзовата статуя на философa Джордано Бруно, като компания му правеше симпатичен дядо, който изработваше красиви сребърни бижута. Насладихме се на типични италиански деликатеси с по чаша вино и сладки приказки до безкрай. Взехме от Рим максимума, който успяхме, но Рим, запомни, ще се върнем отново!

 

Автор: Петя Петкова

Редактор: Милена Николаева

Снимки: Никола Пенчев, Димитър Петков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *