Вурвуру – споменът, който топли

В края на август и началото на септември с моите приятели се отправихме към поредното пътешествие. Този път – извън България с една приятна цел: почивка и красиви гледки. Дестинацията: Вурвуру – прекрасна частица от средния „ръкав“ на полуостров Халкидики – Ситония.

След пристигането ни в хотел „Вурвуру“ (приличен хотел в началото на селището с малко собствено плажче), за секунди потеглихме към близкия плаж – „Кариди бийч“. Недостатъкът на Вурвуру е, че няма тротоари, както и ясно обособен център или парк. Липсва и крайбрежна алея, като най-близкият плаж се намира на 1 км от нашия хотел.

Според информацията, която открихме предварително – „Кариди“ е един от най-красивите плажове в околността. Уверихме се сами: тюркоазена вода, точно като картинка. А пясъкът – ситен като брашно. Дали затова че бяхме изморени от пътя – красотата на това място бързо се засенчваше от туристите с всяка крачка от наближаването ни. Тоалетни липсваха, затова на „удобни“ за тази цел места около плажа бяха разпръснати салфетки и тоалетна хартия. Хавлия до хавлия неуспешно се бореха за лично пространство, а падналите клончета от дърветата не ни позволяваха да се разхождаме боси. Жалко за красотата, жалко за цветовете. И въпреки тези малки негативи – мястото беше наистина прекрасно.

_dsc0127
Кариди

На следващия ден решихме да продължим с плажната си обиколка и потеглихме към препоръчано от приятели място – „Порто Елеа“ – къмпинг със собствен плаж. Следвахме табелките, не пътувахме дълго, тъй като къмпингът е част от Вурвуру. Пътят минава през красива борова гора и се разклонява на две – към заливите на къмпинга и към плажа. На „Порто Елеа“ има два отделни залива със собствени плажове.

Над плажа има пригоден паркинг с видео наблюдение. След като паркирахме – забелязахме, че останалите коли около нас са със софийски и пловдивски регистрационни номера. Това, което научихме е, че земята, на която е разположен къмпингът е собственост на Зографския манастир (един от най-големите манастири в Света гора на полуостров Атон и единственият днес български манастир там).

_dsc9628
Бахиа бийч

_dsc9561

Тъй като не продължихме в самия къмпинг, а тръгнахме надясно – се отправихме към плажния бар „Бахия бийч“ (бахия означава залив, от испански), който предлага шезлонги и чадъри през целия ден. Настанихме се на няколко свободни шезлонга, където ни посрещна млада българка с „Добре дошли“ и ни предложи българско меню.

Повече за самото място – предпочитана дестинация за гмуркане. Съветвам ви да си носите шнорхел, очила и обувки за плуване. Обувките са задължително условие, заради свободно виреещите там морски таралежи (как да действате, ако ви убоде един от тях – вижте линка). Храната е вкусна и засищаща, а обслужващият персонал грижливо обръща внимание на всеки гост. Вечерно време плажът на залива се превръща в нощен бар. Спокойно място за почивка и посрещане на залеза (или изгрева).

_dsc9618

Ден пореден. След сутрешното кафе и закуска от близкия хранителен магазин решихме отново да опитаме плажа във Вурвуру, но не Кариди. Разгледахме картата и видяхме десетки малки плажни ивици и се отправихме към една от тях – ей, така – без посока. Тръгнахме с автомобила, обиколихме и си харесахме хубаво сенчесто място за колата. Тръгнахме пеша по заформена пътека и какво се откри пред очите ни! Най-красивата плажна ивица, сякаш нарисувана, за да привлича, да гали сетивата. Решихме – тук ще сме.

Трябваше да се снабдим с чадър и много вода, защото няма концесия почти в цялото селище, както и на този плаж. Плажната ивица беше разделена с малки скални образувания, благодарение на които бяхме сами в цялото пространство, което си бяхме харесали. Водата леко се поклащаше, чиста като сълза и напомняща на езеро. Тук открихме рая.

_dsc9654
Плажът

Освен за закуска – да спомена на какво друго разчитахме за хранене. Близо до хотела ни често посещавахме заведение с хотелска част “Garlic” – приятелски настроени сервитьори, вкусна храна, нестандартно място. Там похапвахме традиционните гръцка салата, сувлаки и гироси. Придружени с Mythos или Alfa – добре охладени гръцки бири. Евива! („Наздраве!“, от гръцки според гугъл).

giros
Снимка: www.girosplusbeograd.rs

След това слюнкоотделящо отклонение, продължавам с нашите ежедневни разходки. Следващия ден продължихме към Ливрохио, който се намира непосредствено след Вурвуру. След преживяванията от екзотичния непознат плаж, останахме разочаровани от мястото. Типичен плаж, държан от концесионери – резервирани шезлонги и от близките хотели, предложения за хапване и пийване, шумни компании, семейства с деца, разговори на висок тон. Ако искате удобно местонахождение и целодневно обслужване – това място е за вас. Но ние решихме да се върнем на плажа от последния ден. Отново влязохме в приказката, красотата, тихия шум на водата и се отдадохме на гмуркане, игри на волейбол и четене по корем на горещия пясък.

_dsc9828
Райско кътче

Преди да довърша историята си за престоя ни в това, вече станало любимо, селище – ще ви запозная с малко факти за Вурвуру. Един от собствениците на хотела ни – усмихнат и приятен човек, винаги сънен, горд баща на близнаци – разказа, че Вурвуру съществува само през 4 месеца от годината. Типично курортно градче, в което няма постоянни жители извън месеците от юни до септември. Хотелиерите и собствениците на къщи за гости пристигат в края на май, за да се подготвят за сезона, да направят козметичен ремонт или да почистят.

Вурвуру се намира на 113 километра от Солун, на 15,8 километра от Никити и на 12,9 километра от Агиос Николаос. Вурвуру гледа към ненаселения остров Диапорос и осемте малки скални островчета, които го заобикалят, известни като ”деветте острова на Вурвуру”. До там можете да стигнете с наета от вас (или ваша) лодка. За заинтересованите – лесно може да си наемете кола, да отидете на екскурзия до близка дестинация или да практикувате водни спортове и гмуркане. Всички плажове в района са достъпни, а почти всички къщи в селището се отдават под наем.

_dsc9887
В един от крайбрежните барове във Вурвуру

Освен къщи, в които да нощувате, има места за забавления, като Лунапарка, който се намира на път за „Кариди“ и който посетихме – като деца яздихме бик, скачахме на батут, играхме баскетбол и билярд. Често от заобикалящите заведения организират забавления за своите гости. Случайно попаднахме на едно от тях.

В последната вечер от нашия престой се отправихме към организираната гръцка вечер от близкия италиански ресторант „Густо“ – с приветливи и забавни сервитьори, поназнайвщи по малко от всеки език. И добре, че успяхме да резервираме маса предварително, защото нямаше нито едно свободно място. Вкусна храна и силни емоции – така мога да опиша вечерта. Състав от двама танцьори се грижеха за доброто настроение на своите гости, като въвличаха всички маси в представлението си. Жените се учеха на гръцко сиртаки, а мъжете…. – те също, но с по-атрактивен край:

_dsc0079
След всеки танц – поднесено узо
_dsc0052
Сиртаки по гръцки

Певицата – прекрасен глас и усмивка – удобно седнала на барстол и придружена от музикант, пееше от място и допълваше прекрасната атмосфера на това място. След всяка песен благодареше на всички гости (мисля, че благодареше…) и ни караше да се чувстваме още по-добре. След много танци и веселба, заведението започваше да се опразва, летящите около масите сервитьори забавяха темпо и започваха да ни носят дежурните десерти, почерпка за нас. Тогава дойде апогеят на вечерта – гръцка възрастна двойка се престраши да потанцува пред всички и да напълни сърцата ни с любов и умиление. Прекрасен завършек, благодарим ти, Вурвуру!

_dsc9994
Наздраве!

Заредени, освежени и смеещи се – се ориентирахме към напускане на хотела на следващата сутрин. С широки усмивки, приканящи ни да се върнем пак – собствениците на хотела ни изпратиха с по една голяма бутилка домашен зехтин за подарък, ръкувайки се с всеки от нас. Как да не се върнем пак?

И се отправихме към следващата ни дестинация преди да се върнем в България – Къмпинг „Керамоти“ и остров Тасос. До скоро!

_dsc9637
Вурвуру

 

Автор: Петя Петкова

Снимки: Никола Пенчев

Редактор: Милена Николева

Източници за фактите, свързани с Вурвуру:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%83%D1%80%D0%B2%D1%83%D1%80%D1%83

http://www.feelgreece.com/bg/vourvourou

http://www.circuitrent.com/vourvourou/?lang=bg

http://campingrocks.bg/bg/posts/9/kymping-porto-elea–gyrtsiya

http://www.globetravel-bg.com/offer/cat_42/offer_2558.html

 

 

Време за усмивки с Треньора по усмивки (Интервю с Деси Крумова)

Смехът – най-приятният начин да се освободим от напрежението, да оставим зад гърба си грижите (поне за малко) и да направим деня си по-приятен. Често забравяме да го правим, потопени в работа, мисли за бъдещето, бързане – препятствия, които неочаквано излизат на пътя ни всеки ден. От Треньора по усмивки научих, че е време да станем оптимисти, да гледаме винаги от смешната страна на нещата, да приемаме хората такива, каквито са. Срещам ви с Деси Крумова, която разказва за пътя си от сигурния бизнес до професията, която я прави щастлива – да учи хората да се смеят чрез „уроци по усмивки“.

Деси Крумова, треньор по усмивки

„Научих се да гледам от смешната страна на нещата“

Всеки човек в живота си има моменти на слабост, на слава, на гордост, на успехи и трудности. Целите се променят, а ние трябва да бъдем адаптивни към промените. Много бързо влязох в големия бизнес – отказах се от личен живот, сън, свободно време – работех много интензивно. 10 години бях в рекламния бизнес, бях и собственик на рекламна агенция, бях подложена на много стрес. Това остана част от живота ми, с която много се гордея – много ми даде, но и много ми взе. Работата ми беше свързана с бързо реагиране при различни стресови ситуации, комуникация с клиенти и с производство. Стрес, нерви, бързане, бързане, бързане.

В един момент се обърнах назад и се зачудих „Добре, де, какво правя ???“. Осъзнах, че парите и работата не са всичко. Осъзнаваш го тогава, когато те удари в здравето. В този момент осъзнаваш, че всъщност това, което трябва да обичаш най-много си самия ти. Трябва да обичаш себе си, за да могат да те обичат и другите, за да можеш, когато се обърнеш назад да си кажеш „Да, аз го постигнах и се гордея с това“.
Трудно се съчетават две неща едновременно, говоря и за лично, и за професионално развитие. Но с течение на времето започнах да отделям много време за себе си – да се изучавам и да се обучавам, откривайки психологията и тренингите за ума и смеха, действия, които все повече заменяха стресирания ми начин на живот. Разбрах, че всяко ежедневно действие трябва да бъде осъзнато – дори миенето на една чаша. Така разбираме колко много незначителни дейности отнемат от времето ни – например скролването на фейсбук профила си, вместо прочитането на няколко страници от хубава книга. Започнах да отделям много по-малко време на разговорите по телефона и да прекарвам повече време сред природата и близките си.
12885985_550744135085847_8389413529078925197_o
Така осъзнах, че искам да живея по друг начин, макар да го открих докато търсех как да подобря работата си, да оптимизирам времето си. Докато се занимавах с ПР, посетих такъв курс. Той беше свързан с това как да се преборим със стреса и ежедневните спънки, които „обръщат каруцата“.

 „Открих, че смехът е нашето безплатно лекарство“.

Трябваше да организираме тренинг на тема, която би ни допаднала. Докато се чудех какво искам да правя, през цялото време в главата ми звучеше „Усмивката, усмивката…“. Реших, че е нещо важно и се заех с новата си мисия – започнах да търся всяка информация с тази дума, каква може да е връзката на усмивката със стреса. Открих море от информация, изследвания, данни. Открих, че смеейки се, ние подобряваме и функционирането на организма. Когато се смеем освобождаваме най-различни хормони на щастието. Уж всеки го знае, а го пренебрегваме. Като деца се смеем толкова много и често, а с времето като че ли забравяме да го правим.

„Според изследване децата се смеят между 300 и 500 пъти на ден, а възрастните – до 15 пъти на ден“.

Ето как забравяме, че сме били деца. Скриваме детското в себе си, ставаме сериозни, приемаме всичко на сериозно, вкопчваме се в ситуацията, сякаш не можем да излезем от нея, а винаги има поне няколко решения. Забравяме и друго – да се смеем! Дори когато шофираме – колко пъти на ден попадаме в абсурдни и стресови ситуации? Въпрос на избор е как да реагираме – дали ще се изсмеем на ситуацията, или ще се ядосаме. За мен това е най-важно – да можем да се надсмеем всяка една ситуация, колкото и трудна да е тя.

10922713_931880186845536_6992206520015994444_n

„Скоро пазарувах в голям хранителен магазин, наредила съм се на дълга опашка и изведнъж лентата с наредените покупки от мен и другите клиенти блокира и събра продуктите ни накуп. Представете си колко ядосани физиономии се появиха за секунди, готови да избухнат всеки момент срещу изчервилата се от притеснение касиерка. Аз се спогледах с едно от тези изнервени лица пред мен и казах „Е, техника, случва се всичко!“ с най-голямата си усмивка. За мой късмет – хората около мен реагираха позитивно на думите ми, успокоиха се, дори се разговорихме, пошегувахме се и така проблемът беше много бързо решен. Така всяка ситуация може да се обърне“.

Започнах повече да наблюдавам какво правят децата. Много по-изобретателни са и то точно чрез смеха и играта. Истината се ражда някъде между смеха и игрите. Откакто се занимавам с йога на смеха, все повече се натъквам на разкази на хора, променили живота си, благодарение на смеха. Един от тези разкази, който ми подейства отрезвяващо е на Норман Казънс – „Човекът, който разсмя смъртта“. Той разказва как след като му поставят диагноза с фатален завършек, шокиран от това – той решава да смени гледната точка. Решава да се отдаде на положителни емоции, да се откаже от новините по телевизията, започва да гледа забавни филми, да слуша весела музика, за да види какво ще се случи, тъй като няма какво да губи. Показателите му веднага започват да се подобряват и той си казал „Ще изляза от тази болница ходейки“, защото не е можел ходи. Само след година – излиза здрав и на два крака, помагайки си със смеха.
13247898_569818373178423_1817154622464406340_o
Да, смехът не е панацея, но може да подобри състоянието ни. Не е лесно да се смеем в лоши ситуации, но ако тръгнем с преструвка – мозъка не знае кое е истина или не – променяме биохимията си, снижаваме стреса. От децата най-добре можем да се научим да се „преструваме“, че се смеем. С тях се работи много по-лесно. Те все още не се притесняват, че ще се изложат, искат да играят, да скачат, да се смеят.
Чрез смеха се работи върху това децата да се научат още от малки да не приемат толкова сериозно нещата и да проумеят да търсят другата гледна точка. Това е начин на живот, който се възпитава още „когато желязото е горещо“. Имам идея и да организирам тренинги с деца и родители заедно, за да може родителят да се научи от детето си на важните неща в живота, да промени комуникацията си с тях. Много е лесно да натиснеш копчето на телевизора, да дадеш таблета или телефона, поставяйки „mute” на отношенията с детето си. Когато родителите играят с децата си чрез смеха, те събуждат своето заспало дете в себе си.

„По време на сесия по усмивки, хората създават така наречените „котвички“

Искам да припомня на хората, с които работя за нещо забравено. Да ги науча да не забравят да се усмихват. Наблюдавам как хората само за един час променят цялото си излъчване и настройка, благодарение на смеха. Това е и предпочитан вариант за подобряване на работата в екипа. Когато хората имат трудности, те си създават различни „котвички“, както ги наричаме, с които можем да си помогнем, когато ни е трудно. Това е психологичен процес. Повтарянето на едно цяло действие може да промени реакцията ни спрямо него. Така объркваме мозъка – изграждаме нови невронни връзки. Когато ти се случи нещо и искаш бързо да се освободиш от стреса, просто правиш това действие, движение. Мозъкът помни и веднага започва промяна на биохимията в организма.
„Движението създава настроението“ – казват гурутата на терапиите със смях и това е вярно. По време на такова занимание, йога на смеха или смехотерапия, не бива да очаквате, че някой ще ви разказва вицове или ще се прави на клоун. Целта е всеки сам да работи, но в група. Груповата динамика спомага за плавното протичане на този процес. Нещата не стават на сила. Идеята е да се забавляваме и да се научим как чрез игрите да решаваме нашите ежедневни проблеми и стресови ситуации.

13268087_570801429746784_3153891860560075964_oУча хората на това, което знам. Упражнение за стоп на стреса, което извършваме по време на уроците по усмивки е изговарянето на простите срички „Хо-хо-ха-ха-ха“. Тези, на пръв поглед, прости и безобидни срички стават нашата „котвичка“. Изричаме ги на глас и пляскаме с ръце – мозъкът вече го свързва с нещо положително. Чрез смеха отделяме хормони на щастието и когато ни е страх или сме под стрес – да се изсмеем е най-нормалната реакция.

Смеейки се, ние все едно сме изпили цял коктейл от хубави хормони. Че дори и бебета се смеят в утробата на майките си. Това е нещо, което подпомага ежедневието. Не казвам, че по цял ден трябва да се смеем на всичко, но да се смеем е здравословно и смехът не може да се предозира.
Интересно е, че една минута истински смях се равнява на толкова хормони на щастието, колкото можем да си набавим като изядем 2000 шоколада, като при това без да сме приели нито една калория. Смехът е лекарство, здраве. Когато човек си тръгне ядосан от една ситуация, през целия ден ще го „държи“ тази емоция. Може би затова често се случва да си казваме, че днес не е нашият ден. Но това избираме ние самите. Българската поговорка „Много смях не е на хубаво“ също е убеждение. Моето беше същото, но го промених.

„Смехът е страхът на стреса.“

Обичам хората и комуникацията с тях. Обичам да се смея с хората. Смехът е заразен. Трудно е да останеш сърдит или сериозен, когато един човек срещу теб е усмихнат. Веднага давам пример с „любимите“ държавни институции, гишета, каси и пр. Влезеш ли там с широка усмивка много по-бързо и качествено те обслужват, защото по този начин донасяме малко слънце в еднообразното ежедневие на тези служители.
Когато се усмихнеш на непознат на улицата е същото – правиш един човек щастлив. При по-голямата част от случаите, хората отсреща също се усмихват. Сами виждаме колко е приятно, когато сме в планината и се разминаваме с хората и непознатите ни се усмихват и ни поздравяват. Просто хората се усмихват рядко, вървят намусени, затворени в себе си. А не разбират, че усмивката е вратичка към другия.
Съветвам всички хора да посрещат и изпращат всеки ден с усмивка. Предизвиквам ги да се усмихват повече и да приемат, че всеки проблем има поне две решения, като нито едно от тях не е стресът.

 

Снимките са предоставени от Деси Крумова.

Автор: Петя Петкова

Редактор: Милена Николаева

Към бивака! („Бяла река“)

Любител съм на палатките от съвсем скоро. Преди свързвах нощуването сред природата с комари, мухи, неудобство и студ. Но, благодарение на добра компания и адекватна подготовка – вече къмпингуването стана едно от най-жадуваните ми изживявания. След кратко проучване и отзиви от уста на уста, с приятели се отправихме към бивак „Бяла река“ в близост до Калофер.

Пътят за бивака се намира вдясно от Калоферски манастир „Въведение Богородично“, ще откриете малка табелка за ориентир. Приключението ни започна още след края на асфалтирания участък – второстепенен път с много изненади. Съветвам ви ако имате възможност, да използвате по-стабилен автомобил.

С наближаване на мястото клетъчното покритие на мобилните мрежи угасваше бавно. Още по-добре – да си без телефон се свиква за не повече от 1 час. После не искаш и да чуваш за него.

_dsc7509

Открихме мястото, запознахме се с правилника и се отправихме към резервираното от нас място „Маса номер 6“. Наричат така индивидуалните места за разположение на палатките. Със заговорническо намигване управителят на бивака ни съобщи, че „Шеста“ е най-доброто място. Цената за нощувка е 5 лева на човек.

_dsc7502

За въпросните „Маси“ – всяко разграничено местенце на бивака разполага с площ, достатъчна за няколко палатки, голяма дървена маса с пейки и обособено огнище. За децата има съоръжение за игра. „Маса 6“ е в близост до реката и общия умивалник. Освен тези удобства за къмпингуващите са предвидени две тоалетни и душове.

_dsc7528
Мястото е подходящо както за шумни компании, така и за спокойни семейни вечери, а също и за домашен любимец. Така наречените „маси“ са на такова разстояние, че хората не се притесняват един друг. Съветвам ви да си носите портативна лампа, тъй като ние не се сетихме за това, а пък да разчитаме само на огъня за осветление през нощта предизвиква зловещи асоциации с околните сенки на дърветата.
_dsc7575
След нощувката на удобния терен под палатките ни се отправихме към близката екопътека „Бяла река“. Имате два варианта за обхода – дълъг и къс. Ние избрахме дългия вариант, който се изминава за около два часа със спирания за почивки. Има и пътека, която води до хижа „Рай“.

_dsc7514

Любопитни факти за екопътеката – трасето е във форма на осмица, с дължина 1830 м. Надморската височина в началото на пътеката е 570 м., а в края й – около 670 м. Включва широки площадки с хубава гледка, 8 моста в най-атрактивната част от ждрелото на реката и 7 интерактивни модула, разказващи за дивия свят в парка.

_dsc7713

Един от мостовете минава над живописния Сини вир на Бяла река. В долната част на Сини вир се забелязват едри валчести камъни, разположени в овални вдлъбнати на масивната скала от речното дъно, това са така наречените „Дяволски мелници“. Екопътеката е част от посетителски комплекс „Бяла река”, включващ освен бивака – и детски център за оцеляване сред природата „Джендема”.

Преходът е лек и приятен, има само няколко по-екстремни изкачвания. Гледките са прекрасни и заслужават често-често да спирате да им се радвате. Тесни пътеки, мостчета и чист въздух. Любопитни въртящи се табелки спират вниманието ни – информацията за животинските видове в гората. Една от табелките беше обърната откъм надписа си „Най-опасното животно на планетата“. Реших да я обърна от любопитство:

_dsc7818
Разходката ни завърши в заведението до нашия бивак. Тъкмо на време за обяд преди да потеглим отново към дома. Страхотна кухня, особено за гладни, придружена със студена и запотена бира.

_dsc7830

 

Източник за фактите, свързани с екопътека „Бяла река“: http://visitcentralbalkan.net/

Автор: Петя Петкова

Снимки: Никола Пенчев

Редактор: Милена Николаева

Да се нарисуваш за четири дни – минаване в R-режим

В момент на творческо лутане и в период, когато дърветата слагат червено-жълтата си премяна имах нужда от нещо, което да върне вдъхновението ми. Често разглеждах валящите събития и покани във фейсбук с досада и пренебрежение, докато в точния момент не ми попадна примамващото „Отключи художника в себе си“.

Не бях рисувала от часовете по изобразително изкуство в гимназията (като изключим красивите цветя, с които изписвах тетрадките си от време на време), а често съм усещала необходимост от досег с това изкуство. Имах нужда от няколко дни на размисъл и се оказа, че този курс е бил последното възелче на мрежата, която наричам „вдъхновение“. Ето крайния резултат:

avtoportret
Автопортрет

Да превключиш на дясното полукълбо – умение, което с годините закърнява. Според историята – през 1968 г. носителят на Нобелова награда Роджър Спери открива, че човешкият мозък използва две коренно различни начини на мислене – L-режим (left), което се занимава със словесното и аналитичното, и R-режим (right), който е визуалното възприятие.

Left-and-right-side-of-brain
Работа на лявото и дясното полукълбо на мозъка

Години след това д-р Бети Едуардс „разширява“ теорията и отхвърля идеята, че рисуването е „магическо умение“ или вроден талант. Тя предполага, че хората могат да се научат да рисуват – за кратко време, като направят заучена смяна от L-режим в R-режим.

Нейната последователка Меглена Костова, художник-приложник, методист и преподавател по системата  „Отключи Художника в теб“ и метода „Рисувай и с двете си ръце“,  разказва за своя опит и ефект върху художниците-курсисти. Тя се запознава с методиката на д-р Бети Едуардс съвсем случайно – по време на коучинг обучение на деца при унгарката Илдико Кудлик. Тя споменава за метода на Едуардс, при който само за четири дни всеки може да се научи да рисува. След като изучава нейния метод, Мега започва да преподава и да разпространява знанията заедно с художника Мариана Матева. Любопитен факт, който откриват – Леонардо да Винчи е преподавал по идентичен начин на своите ученици.

14877172_10209116611247340_1157708719_n

Меглена Костова, художник-приложник

„Ако искате да сте балансирани и успешни, отключете художника в себе си, отключете креативната личност, поета, музиканта, актьора във вас и това ще ви направи щастливи!“ 

Когато сме в хармония, балансът между двете полукълба е точно като Ин и Ян. Но в съвременния начин на живот, далеч от природата и природосъобразния начин на хранене, в постоянния стрес и напрежение при повечето хора се наблюдава доминиращо ляво полукълбо. Може би повечето хора не знаят, че с рисуване, танци, слушане на класическа музика, разходка в природата и всякакви творчески занимания, човек балансира двете си полукълба. Хората просто спират да рисуват, когато си повярват, че не умеят да го правят. Но това може отново да се развие за кратко време и човек отново да продължи да рисува. Няма човек, който да не може да рисува! Ако можеш да пишеш букви, всичко което виждаш с очите си можеш и да се научиш да го нарисуваш вярно.

Picasso-Dali
Пикасо и Дали, които рисуват яйце

Рисуването с лявото полукълбо се преподава в академичните училища, като гарантирано дава резултат – дълго обучение, рисуване с високо качество на картината, анализиране, предварителен чертеж. Но пък има не малък недостатък – липса на емоции в картината. Затова ми е приятно да споделям моите знания и да предам тези полезни умения на нашата образователна система. Знам, че това ще им бъде от голяма полза, защото и на мен много ми помогна, макар да имам художествено образование.

Д-р Бети Едуардс ни учи, че хората могат да се научат да рисуват за кратко време, като се научат умишлено да сменят от L-режим в R-режим. Мозъкът е този, който трябва да научим да мисли правилно, а не ръката да рисува, както си мислят повечето хора. Всичко това става чрез тренирането на мозъка на пет основни умения – възприятие на ъгли, пространство, връзки между обектите, светлосенки, целостта на картината.

tvorchestvo
Творчество на курсистите на Мега и Мери

Съществува режим, наречен Алфа ритмика или Алфа ниво, като при него и двете полукълба на мозъка са приблизително еднакво активни. В ежедневието режимът се наблюдава веднага след събуждане или преди сън. Тогава идват най-свежите и креативни идеи. В теорията на д-р Едуардс се споменава този режим като сравнение със състоянието, в което всеки художник изпада, когато твори. Изпада в състояние на безвремие, блаженство, спокойствие и творческо вдъхновение.

„Рисувайте, защото обичате да го правите, а не да се харесвате на другите.“

Често спираме да рисуваме още като деца, а точно от децата учим най-много. От децата можем да научим – първо: да не сме критични към себе си и към творбите си. Това много пречи, а децата не познават самокритиката. С нея се запознават чак в училище. Те рисуват за удоволствие и това ги забавлява. Второ – творете на воля, от душа и без да му мислите много. Ако не ви хареса крайният резултат, просто няма да го покажете на хората 🙂 Така ще изживеете удоволствието да сте свободен и да творите това, което душата ви иска; като дете. Трето, рисувайте за самите вас. Рисувайте, защото обичате да го правите, а не да се харесвате на другите.

Има много начини да балансираме двете си мозъчни полукълба. Моят начин е: да рисувам и с двете си ръце, да имам еднаква сръчност и на двете ръце, да рисувам „Мандали“ и „Дзен-плетеници“, да се храня с жива храна, която е прекрасна за мозъка, да практикувам йога, да съм все по близо до природата, да наблюдавам света около мен като извънземно, да отделям всеки ден за съзидателни занимания, да създавам красота и да помагам на хората да усетят удоволствието да правят това.

Zanyatiq
Част от моите занятия по време на курса

Относно метода ми „Рисувай с двете си ръце” – той включва както упражнения за рисуване, така и фитнес за пръстите, танци, упражнения за тялото. Хората, които се занимават с танци, свирят на музикални инструменти, както и някои спортисти използват активно и двете полукълба.

Винаги едното кълбо доминира – ако докато учим, си пуснем чувствена, страстна музика – ние се разсейваме от главната си дейност – предизвикваме дясното полукълбо, отговорно за чувствата ни. Когато пък на улицата видим котенце – лявата половина на мозъка ни дава логическата информация за него – животно с козина, бозайник, опашка, уши, очи и т.н. Но когато го вземем в ръцете си и го притиснем към себе си – активираме дясното полукълбо, отговарящо за нашите усещания – наблюдаваме шарките по козината, чувстваме топлината му и вибрациите от мъркането. Тогава намалява активността на лявото полукълбо, защото вече не ни необходимо да преработваме точната информация за това животно и организмът пести запасите от енергия.

14590395_1761561357452045_5767842275446776446_n

Какво да направим, за да отключим твореца в себе си? Един от начините за задействане на дясната половина на мозъка, отговорна за творчеството е да се занимаваме с дейност, която да „откаже“ лявото полукълбо да поеме контрол. Такъв тип дейности са монотонните – каране на колело, плетене, разходка в гората, шиене на гоблен. Тогава ние се свързваме с твореца в нас.

 

Светът видимо претърпява промени и преминаваме от времената, в които властва лявата част на мозъка, която се характеризира главно с „числа, цифри и машини“ и в епохата на креативното ни въображение и съзидателно мислене.

Ако искате да сте балансирани и успешни, отключете художника в себе си, отключете креативната личност, поета, музиканта, актьора във вас и това ще ви направи щастливи!

 

Автор: Петя Петкова

Редактор: Милена Николаева

Снимки: линковете са посочени на изображенията