Не само да научиш, но и да преживееш (интервю с Кремена Петкова)

Годината е 1980-та. Емил Петров тъкмо се е настанил в хотелската стая на парижкия хотел. Впечатлен е от цветния телевизор в стаята си и колко близо е пощата, от която ще изпрати телеграма до съпругата си. Скоро и тя ще пристигне, за да изпълни „Кармен“ в операта на Париж. И така започва неговото пътуване. Нашето пътуване. Пътуване във времето, към себе си и към другите.

Запознах се със сугестопедията преди години на място, в което попаднах случайно. Видях само забележителни стаи без чинове и дъски. Курсистите сядали на земята, за да им е по-комфортно. Съвсем скоро отново открих този метод – любопитството ми ме заведе към това приключение.  Там се озовах в една друга реалност. Един красив и шарен хаос, който се подреди с течение на дните. Чрез музика, песни и танци открих важна информация за себе си и хората, с които си взаимодействам – там сте едно, там сте равни. Чрез излизането от реалността, тази извън четирите стени на занятието, влизаш в безграничния си вътрешен свят и този на езика, който изучаваш. В този свят ме въведе Кремена (позната като Маргюрит или пък Ая) – една необикновена преподавателка по френски. Или пък беше режисьор на филм?

13533184_1197980943567771_6689123668504331426_n

Кремена Петкова завършва Френска филология, преминава през собствена езикова школа в град Варна. Преподава френски език и български език за чужденци чрез метода на сугестопедията в езиков център „Вихровения“.  

 

Кремена Петкова – Сугестопед и вдъхновител

След като завърших Френска филология, логичното продължение за мен беше да започна да преподавам. Представях си как символът на Айфеловата кула ще привлича хората да го учат. Затова основах своя школа. Но действителността беше друга – английският се търсеше повече. Френският остана много назад, заспа, задряма. Докато един ден нещата не се промениха. Същественият ми досег със сугестопедията беше през 2010 година във Варна.

За човек, който не се е сблъсквал с този метод на обучение – ще му се стори пълен хаос. И в началото е така. Много хора попадат случайно на метода. Не ги съветвам нищо, за да не поемам отговорност. Не всеки би разбрал този метод, тъй като той комбинира психология и педагогика в себе си. Затова задължително правим среща с всеки, който би искал да се запознае с метода. По време на нея аз се старая, според човека срещу мен, да дам максимално много и ясна информация. Така ако не е запознат със сугестопедията, да има върху какво да помисли, ако е мислещ тип, или да реагира, ако е от реагиращите.

_DSC2107Преживяването е всичко при сугестопедията. Самата аз преминах сугестопедично обучение по испански, за да видя какво е да си от другата страна, да видя какво е да чуваш за първи път даден език и да не го разбираш. Важна част от занятията ни е концертният сеанс. На фона на най-емоционалната за мен музика – класическата – се чете текст от нашия сценарий (в случая – урока). Чрез бавното и емоционалното четене се опитвам да извадя курсистите от реалността, да ги потопя в преживяването. Винаги съм смятала, че този сеанс изпълнява много функции, за които и не подозирам. Работи на много нива. Например – бавното четене с тази една специфична интонация, затихване и усилване на гласа. Всичко това се прави за предаване на емоции._DSC2114

От друга страна – бавното темпо, с което се чете смятам, че е един от начините да се свали логическата бариера. Ние обработваме информацията, която ни се подава с определена скорост. Спираме ума от това да иска веднага да разбере, да не се фокусира върху това, което казваме в момента. Целта е да се отвори една врата, през която да кажете на емоциите и новата информация „Добре дошли сте!“. Всичко това се случва вътре в самите участници. И това не е непременно заради нещо, което чуват. Не е нещо, което прави персонажът Емил Петров, което да ги трогне. Самата интонация, музиката правят всичко. Това позволява да преживяваме и наши си неща, скрити, които ей така, просто изникват от някъде. Просто сме им позволили, тъй като сме се доверили на процеса.

То действа по различен начин на всеки един. Това не е само при слушането. Когато те поеме музиката, действа изключително освобождаващо. Участниците също представят кратки концертни сеанси – разменяме си ролите. Не е лесно да се научиш да четеш по този начин. Беше голямо предизвикателство за мен да преглътна личните си преживяванията. Поплаквала съм, признавам. Но това е част от развитието. Това, което правиш, преживяваш – всичко това се различава от общата педагогика. Беше трудно и да се справя с личните си съпротиви. Бях свикнала аз да водя, аз да ръководя. Но сега не е така – груповата динамика ме води. Правиш това, което ти позволява групата. Не всеки е готов да се отдаде на процеса на 100%.

_DSC2129-3

Друг елемент от занятията ни е груповото четене – също част от нашите вътрешни преживявания. Задава се общ ритъм. Всеки го преживява по различен начин. Четем и превеждаме. Бях свикнала в часовете в школата си да говоря предимно аз и единствено на френски. Мислех, че не е нужно постоянно да се превежда на български и че това е най-правилното. Смятах, че съм се развила, а сугестопедията ме връща назад, като ме кара да балансирам между българския и френския. Научих се да правя това, което е полезно за групата и за научаването.

В началото не знаех много какво правя. Спомням си най-първия курс, няма да го забравя. В момента, в който реших да се занимавам със сугестопедия, изведнъж имах група от 6 души, които искат да учат френски по този начин. Изведнъж се промени моята професия! Хората бяха с много различни, някои с погрешни, нагласи, бяха недоверчиви. За част от тях сугестопедията бе вид хипноза, дихателни упражнения, успиване – част от предразсъдъците, с които се бяха сблъскали. Влизането в роли също беше една от трудностите – особено за мен. Но пък много се увлякох. Тук хората получават ново име и нова професия, народност. Този елемент им помага да се изключат от действителността, да активират въображението си, да се отдадат на процеса. Цялостното присъствие е от изключително значение. Както от моя страна, така и от страна на участниците. Това е част от психологическия момент. Хората казват, че излизат променени. Аз като преподавател – предлагам. Това е и принципът на сугестопедията според проф. Лозанов.

Относно съпротивите на участниците – не всеки идва с недоверие. Професор Лозанов, откривателят на методиката, споменава за три бариери, които са в нас и ни съхраняват като личности, те са полезни за нас. Те са логическа, емоционална и етична. При говоренето на език трудността идва от това, че някоя от бариерите е подсилена. Това е другият начин, по който работи методът. Идеята на сугестопедията не е да се справи с някоя от тези бариери, а да повиши доверието в процеса, доверието на участника. Към мен като преподавател.

_DSC2108

Друго притеснение при участниците е правенето на  грешки. Свикнали сме, заради училище, че обикновено грешката води до санкция. Когато има съпротива към някоя от дейностите, тя е най-често страха от грешка, от това да се почувстваш несигурен, от това, че ще напишеш нещо невярно. Когато има такива реакции, аз ги вземам под внимание, наблюдавам ги. Това означава, че за някого от курсистите има проблем с доверието или нещо друго. Не винаги се получава. Някои хора пък имат проблем с това да си покажат емоциите. Аз няма да направя нищо активно, за да ги накарам да ги покажат. Няма да им обръщам повече внимание, отколкото на другите. Понякога има съпротива срещу говоренето, срещу писането, срещу игрите – всеки момент на инфантилизация. При някои е много важно всичко да е системно. Особено в началото – целият хаос ги притеснява. Очакват, че ето – ние сме възрастни, как така има неща, които не разбираме, каква е логиката в това?

_DSC2128-2

Относно системата за това защо френският е такъв – аз съм намерила истории, които да използвам в такива случаи. При някои използвам повече, при други по-малко. Има много въпроси „Защо?“, свързани с френския език, които нямат отговор. Една от тези истории, която използвам обикновено при работата с деца, е например за Луи XIV, Краля Слънце. Винаги, разбира се, трябва да има съзнание, че историята е измислена. В нея разказвам, че Луи XIV е бил най-добрият във всичко, но бил най-зле с писането и четенето. Затова създал закон, в който това което се пише да не се чете, така че всички да се объркват. Това звучи правдоподобно, нали? 🙂

_DSC2113

Песните и музиката имат централна роля в този тип обучение. Те са поредното голямо предизвикателство за участниците. Всеки се нуждае от пространство, да присъства самостоятелно и да не бъде поправен и да чуе собственият си глас. В сугестопедията се използва така наречената „вибрираща педагогика“. При някои е нужно повече време да направят връзки с езика. Всеки работи със собствено темпо. Аз не мога да очаквам още на втората седмица при всички да има еднакъв прогрес. При един може да се забави, после да се забърза. Това е естествената крива на начина, по който ние възприемаме информацията. Днес по-бързо и с много весело настроение, утре може да забавим. Позволява се да се следят емоциите, които не са нещо константно. Затова и присъства толкова много музика по време на обучението. Един тон може да събуди определена емоция. Затова и педагогиката следва тази закономерност – няма константност. Нашето лично, постоянно променящо се, състояние на хора е една вибрация.

Невербалното общуване също играе важна роля в сугестопедичното обучение. Професор Лозанов говори за периферни възприятия, отчита, че в един процес на общуване много по-голяма част от информацията преминава в това как се случват нещата, не какво се казва. Има един анекдот, че мъж се развел с жена си, защото нарекла друг мъж „глупак“. Но защо, смятате, се разплита чорапът? Защото мъжът й чул, че в интонацията, в която изказала „глупак“, тя вложила емоцията на думите „мой любим“, когато се обръщала към своя съпруг. Тоест, неосъзнатата част от нея говори друго. Затова присъстват тези табла около нас. Понякога са поставени, защото съдържат важна информация, друг път просто да останат пасивни. Това изключително улеснява работата.

_DSC2110

Начинът, по който ние се отнасяме към нашите участници, и начинът, по който ги предразполагаме да се отнасят към нас, е чрез дистантна близост. Тук мисля, че най-много имаме да извървим всички – и аз, и колегите. Тоест, до каква степен си позволяваме да бъдем близки до вас, но не прекалено. Затова аз изключително предпочитам да използвам учтивата форма, този вид дистанция, който се създава. Но като започнах да преподавам български език на чужденци ми беше изключително трудно да говоря на „Вие“. Особено с последната ми група. Те учат българския през английския, в който няма разлика в тази форма. Много често аз го преекспонирам това „Вие“, играя го президент или някоя висша фигура, за да могат да свикнат да различават присъствието на „Вие“ и „ти“. Между другото -чужденците, които идват при нас да учат български изобщо нямат представа какво е сугестопедията, само знаят, че е весело. И така, без да разберат, навлизат в нашия език._DSC2116

Нещо, което не одобрявам е, че системата сугестопедия е набедена за бърз метод. Напротив – със сугестопедията се учи бавно в най-хубавия смисъл на тази дума. Имаш време да усетиш какво се случва с теб. Да, материалът, който се преподава може да е много, но реално можеш да вкусиш от всичко. Ние нищо не правим бързо. Може би бързината идва от там, че се залага много материал, който присъства пасивно в съзнанието на всеки участник. Активирането му е друг процес. Това, че вие сте били на концертни сеанси и сте се доверили на преживяването – това означава, че цялата тази информация вече е във вас. Начинът, по който тези части от нея ще се активират и вие ще ги превърнете в свое активно знание – това е другата част на сугестопедията.

Чрез сугестопедията не се учи, а се преживява.

_DSC2118

 

Автор: Петя ПЕТКОВА

Редактор: Милена Николаева