Спортът на моя живот (интервю със Светла Миланова, инструктор)

Когато вземеш решение да живееш в столицата на малка държава се сблъскваш с няколко предизвикателства. Много хора, коли, повече работа, по-мръсен въздух и едно безкрайно бързане. Но наградата е голяма – можеш да изживееш своите 24 часа по различен начин всеки ден и винаги да заспиш с усмивка, приятно уморен.

Възможностите на големия град са не само свързани с избор на работно място, но и това да можеш да избягаш от задълженията си, макар само за час. Това може да се случи с прекрасна книга в градския транспорт, със забити слушалки в ушите или спорт рано сутрин, когато софиянци тепърва се разбуждат за поредния натоварен ден. Моят избор е спортът.


Със Светла се срещнах случайно. Лутайки се от зала на зала, избирайки между фитнес или разновидностите на йога, попаднах на студио по пилатес на няколко минути от вкъщи. Сложих си спортния екип и се запътих без да знам изобщо какво представлява този спорт. Бях чувала, че има нещо общо с балета, но само толкова.
Светла ме посрещна с усмивка – грациозна и пълна с енергия дама. Разбра, че нямам понятие от пилатес и тъй като бях подранила ми разясни това, от което имах нужда. Разбрах, че чрез методът „Пилатес“ може да се поддържа форма като укрепва и тонизира мускулите, подобрява стойката и координацията. След тренировката бях вдъхновена и някак по-лека… Дали беше заради музиката или хармонията на упражненията – срещам ви със Светла Миланова.

Светла Миланова е бивша състезателка по художествена гимнастика, майстор на спорта – Бургас, клуб „Черноморец“. Завършила е международен туризъм и моден дизайн. Инструктор по пилатес, Zumba® Fitness, Zumba® Kids, комбат и стречинг.

Когато си свикнал на един сериозен подготвителен режим и то по „онова“ време, когато спортът беше издигнат на пиедестал, няма как просто да се откажеш. Заради травма се отдръпнах. Първоначално започнах да водя аеробика, тъй като тялото ми жадуваше за движение.

Това беше зората на аеробиката в България. Омъжих се, роди се синът ми. Обстоятелствата бяха такива, че се наложи да спра кариерата си, да остана у дома. Впоследствие напълнях с 30 килограма. Това за мен беше силна мотивация да се върна отново в залата. На 40 годишна възраст започнах системно да спортувам, върнах си старата фигура за година. Отново у мен се появи желанието да бъда треньор. Тогава имаше криза, нямаше как да се върна към модния дизайн, каквато е професията ми. Затова започнах да се подготвям – изкарах опреснителни курсове за инструктор на много високо ниво в Полша. Чист късмет – с две момичета полякини щяхме да правим общ бизнес в Полша, да си отворим зала. Но аз се отказах и се върнах в България.

Започнах като инструктор по зумба. Работих вече години, когато разбрах, че едно от големите имена в пилатеса Майкъл Кинг ще дойде в България, за да направи курс у нас. Няма случайни неща – записах се и разбрах, че курсът е на много високо ниво, което се среща рядко. Майкъл е класа и знанията, които съм получила от него, са безценни.

“Да се преподава пилатес е изкуство. Много от хората, посещаващи залата, са със заболявания и е необходимо по-специално внимание. Подходът е друг. Въпросът не е само в това да знаеш кога да дишаш и кои мускули да стягаш. Има много изисквания, които трябва да се спазват, за да има ефект.“

В началото беше трудно да прокарам постулатите на Майкъл. Сблъсквах се с неразбиране и се опитвах да лавирам между това, което знам и това, което е общо прието по залите. Когато започнах да се утвърждавам като инструктор по пилатес, хората започнаха да се вслушват в мен, защото виждаха, че това, което правим има смисъл. Успях да направя час за начинаещи, което е много важно. Не можеш да дойдеш от улицата и просто да се включиш, всичко трябва да става плавно. Не може да се прескача азбуката преди да се започне да се пише. Необходима е основа.
Доволна съм от това, което правя и съм щастлива, че помагам на много хора със заболявания да се чувстват добре, да имат нормално качество на живот, да могат да се движат, да спят нормално, да работят, да живеят. Знаете ли…има нещо любопитно, което наблюдавам. Наричам го приятен „страничен ефект“ от пилатеса.

Напоследък много често ми се случва да идват дами при мен и да ми казват „Не мога да тренирам вече, чакам бебе“. Имахме и случай с една жена с 10-годишен стерилитет, която успя да забременее. Не знам дали пилатесът е причината, но със сигурност е помощно средство. Това ми носи чувство на удовлетворение и по този начин усещам работата си като прекрасно хоби.

Пилатесът привлича по-интелигентни хора. Може би защото е цяла система от упражнения, които се изпълняват бавно и с концентрация. Трябва да се мисли за всяко движение, като това не затормозява ума. Дишането е много важно, отделям му много внимание в часовете. Работим много върху мускулите на торса, защото се счита, че от там идва най-голямата енергия на тялото.

Движенията, които правим могат да изглеждат много прости и лесни, но това съвсем не е така – изисква се мощна сила в мускулите и 100 процентово съсредоточаване. С гирички и стоене на един крак, например, нарушаваме равновесието и това кара мускулите да се съкращават. Всичко има смисъл. А комбинацията между правилното дишане, упражненията и хармоничната музика правят хората, които идват, леки и да полетят като птици.
В комбинация с музиката тренировката действа успокояващо. Подборът на музиката е мой – иска ми се хората да се почувстват като в храм, да има празник на сетивата. Освен това, което виждаш да е красиво, според мен трябва и това, което стига да ушите ти да накара душата да литне към космоса, ако може. Колкото по-красиво е поднесено нещо, толкова по-добре. Така съм възпитана. Всичко да бъде направено с внимание към хората, те са най-важните.

“Държа групите по пилатес да са малки. Така мога да обръщам еднакво внимание на всеки. За мен един инструктор не трябва да лежи на постелката наравно с другите и да прави упражнения – той трябва да бъде учител за тях и да следи за правилното изпълнение, да коригира.“

Обикновено се сблъсквам с грешни очаквания, че това е фитнес на музика. За мен е лечебна физкултура. Много е приятно, а след часа в залата си като смазан механизъм на една работеща, красива машина. Човек трябва да влезе в залата и да опита сам. За максимален ефект се препоръчват тренировки поне 2 пъти седмично.

Хората искат лично отношение, внимание. Това се подразбира. Всеки може да си работи от вкъщи. А не всеки е готов за пилатес. Не можем да задържим хора, които не мислят за това, което правят. Всички, които посещават часовете говорят перфектно английски, високо образовани са, с престижни професии. Елегантно протича комуникацията между нас, има етика във всяко едно отношение. Това е светът на пилатес – нежно, елегантно, културно. Моят свят.

А аз…Продължавам да водя и пилатес, и зумба. Едното ме зарежда емоционално, другото ми дава тонус и здраве. Те са като черното и бялото, една неделима комбинация. Имам нужда и от двете. Може би тези два спорта ме репрезентират. Подсъзнателно съм направила тези избори. И това се опитвам да предам и на хората, които идват на тренировка – да си тръгват от залата тонизирани и с усмивка.
За един нов ден, който е по-добър от вчера.

 

* Методът е създаден от Джоузеф Пилатес – американец от немски произход. В началото на Първата световна война заедно с други германци е интерниран като представител на вражеската страна. За да повдигне духа на лагерниците в Ланкастър, Джоузеф започнал да ги тренира с упражненията, които бил създал за самия себе си. По-късно използвал методиката си за възстановяване на ранените британски войници, като монтирал пружини към болничните им легла.

Автор: Петя Петкова
Редактор: Милена Николаева

Снимки: Петя Петкова, обработка – Никола Пенчев
Светла Миланова