Да си гост в „Насам-натам“ – среща с един успешен екип

Обикновено когато завършваме образованието си, изискват от нас да докажем, че времето, прекарано в университета – не е било напразно. За магистратурата ми по „Организационна психология“, очаквано, поискаха дипломна работа. Дълго време се чудeх какво да бъде, какво да изследвам, каква теория да използвам, докато „предложението“ не се появи под формата на съобщение във Фейсбук с покана за кафе в началото на 2017-та.

С Ивалина Ненова се запознахме на едно вълшебно място, недалеч от София – уютно кътче, сгушено сред природата. Докато практикувахме йога, се забавлявахме и споделяхме с едни истински съмишленици. Оттогава с Ива не се бяхме срещали. До този прекрасен януарски ден. Всяка от нас разказа на другата за проектите, с които се е захванала или за последните си пътешествия. Споделих на Ива за предстоящата ми дипломна работа и затова, че съм много притеснена за какво ще пиша. Тя сама предложи – „Защо не дойдеш при нас в „Насам-натам“ и ще си бъдем взаимно полезни?“ 🙂 Реченото беше сторено, както всяко истинско обещание.

Месец преди защитата се гмурнах в дълбокото и без никакви очаквания се запътих към офиса на сайта за пътешествия. Очакваха ме усмихнати и леко недоверчиви лица, които предпазливо ме поканиха с чаша предразполагащ чай. Набързо се запознахме и започнах изследването си под формата на групова дискусия. Докато задавах кратките си въпроси, целият екип ме хвана и ме завъртя през всичките си емоции, срещи, сълзи, смях, пътувания, прегръдки и осъзнах едно – това не беше просто екип, а приятели, които споделят живота и работата си. Заедно.

„Насам-натам“ е не просто сайт за пътешествия и туризъм. Там са преплетени съдби, истории, цветове от мечти. И всичко това си личи още при първата среща с екипа. Хората около мен не само отговаряха на въпросите ми. Те се изслушваха и допълваха, смееха се и създаваха кратък, но и кротък хаос, присъщ на всички творчески личности. А Ива беше човекът, който с усмивка наблюдаваше ставащото, и причината този екип да има такъв успех. Лидер, но и приятел.

Ива е жена, която може да те изненада при всяка среща или разговор. Истински пътешественик. Днес може да е в София, утре в Санторини, другата седмица може да отскочи до Щатите. Чувствителна, справедлива и много смела. Казват, че с какъвто се събереш – такъв ставаш, но пък според мен – какъвто си, такива хора привличаш. Затова и екипът, с който работи е това, което е. Не са много хора, но всеки е уникален, пъстър и с искрящ от идеи поглед.

„Всеки си има някаква област, в която е най-силен. Тук не се гледа длъжностната характеристика. Ако на някого му идва от вътре, той просто го прави.“

Форматът на екипа ни изобщо не беше планиран. Първо започнахме само двама, после трима. От уста на уста, от познат на познат ние се събрахме. Дори не си спомням някой да е идвал на интервю. Всичко просто се случи. Често най-добрите проекти реализираме случайно – я в някой бар, я на тим билдинг. Така се случи и с „203 предизвикателства за пътешественици“.

Когато нещо не се получава, често се замислям да не би аз да не съм дала грешно задачата на останалите. Първо започвам оттам. Ако не е това – винаги разговарям с човека, за да стигнем до решение заедно. Не се фокусирам върху това, че работата не е свършена, а върху това как да се свърши. Когато имаш бизнес и ръководиш екип – ти рядко почиваш. Добре е и хората, които работят за теб да го знаят, но не и да правят същото като теб. Прекалената вглъбеност в работата води до „бърнаут“ и следователно – ниска продуктивност. За мен е важното хората да се чувстват добре и да намират време за почивка.

Целта ми е да работя с хора, които правят това, което харесват. Обичам да правя промени в полза на хората. Всичко, което им помага да бъдат по-креативни – ще се радвам, ако мога да им го осигуря.

Смятам, че аз трябва да задам целите, които следваме. Но мисля, че служителите ми имат нужда от свободата да изберат най-удовлетворяващия начин да постигнат тези цели. Така те имат възможност да проявяват себе си чрез работата си.

Какво научих от „Насам-натам“? Всяко пътуване е и пътуване към себе си.

 

Автор: Петя Петкова

Редактор: Милена Николаева

Снимки: Ивалина Ненова, личен архив

http://www.nasamnatam.com

http://www.203.bg/

 

Вурвуру – споменът, който топли

В края на август и началото на септември с моите приятели се отправихме към поредното пътешествие. Този път – извън България с една приятна цел: почивка и красиви гледки. Дестинацията: Вурвуру – прекрасна частица от средния „ръкав“ на полуостров Халкидики – Ситония.

След пристигането ни в хотел „Вурвуру“ (приличен хотел в началото на селището с малко собствено плажче), за секунди потеглихме към близкия плаж – „Кариди бийч“. Недостатъкът на Вурвуру е, че няма тротоари, както и ясно обособен център или парк. Липсва и крайбрежна алея, като най-близкият плаж се намира на 1 км от нашия хотел.

Според информацията, която открихме предварително – „Кариди“ е един от най-красивите плажове в околността. Уверихме се сами: тюркоазена вода, точно като картинка. А пясъкът – ситен като брашно. Дали затова че бяхме изморени от пътя – красотата на това място бързо се засенчваше от туристите с всяка крачка от наближаването ни. Тоалетни липсваха, затова на „удобни“ за тази цел места около плажа бяха разпръснати салфетки и тоалетна хартия. Хавлия до хавлия неуспешно се бореха за лично пространство, а падналите клончета от дърветата не ни позволяваха да се разхождаме боси. Жалко за красотата, жалко за цветовете. И въпреки тези малки негативи – мястото беше наистина прекрасно.

_dsc0127
Кариди

На следващия ден решихме да продължим с плажната си обиколка и потеглихме към препоръчано от приятели място – „Порто Елеа“ – къмпинг със собствен плаж. Следвахме табелките, не пътувахме дълго, тъй като къмпингът е част от Вурвуру. Пътят минава през красива борова гора и се разклонява на две – към заливите на къмпинга и към плажа. На „Порто Елеа“ има два отделни залива със собствени плажове.

Над плажа има пригоден паркинг с видео наблюдение. След като паркирахме – забелязахме, че останалите коли около нас са със софийски и пловдивски регистрационни номера. Това, което научихме е, че земята, на която е разположен къмпингът е собственост на Зографския манастир (един от най-големите манастири в Света гора на полуостров Атон и единственият днес български манастир там).

_dsc9628
Бахиа бийч

_dsc9561

Тъй като не продължихме в самия къмпинг, а тръгнахме надясно – се отправихме към плажния бар „Бахия бийч“ (бахия означава залив, от испански), който предлага шезлонги и чадъри през целия ден. Настанихме се на няколко свободни шезлонга, където ни посрещна млада българка с „Добре дошли“ и ни предложи българско меню.

Повече за самото място – предпочитана дестинация за гмуркане. Съветвам ви да си носите шнорхел, очила и обувки за плуване. Обувките са задължително условие, заради свободно виреещите там морски таралежи (как да действате, ако ви убоде един от тях – вижте линка). Храната е вкусна и засищаща, а обслужващият персонал грижливо обръща внимание на всеки гост. Вечерно време плажът на залива се превръща в нощен бар. Спокойно място за почивка и посрещане на залеза (или изгрева).

_dsc9618

Ден пореден. След сутрешното кафе и закуска от близкия хранителен магазин решихме отново да опитаме плажа във Вурвуру, но не Кариди. Разгледахме картата и видяхме десетки малки плажни ивици и се отправихме към една от тях – ей, така – без посока. Тръгнахме с автомобила, обиколихме и си харесахме хубаво сенчесто място за колата. Тръгнахме пеша по заформена пътека и какво се откри пред очите ни! Най-красивата плажна ивица, сякаш нарисувана, за да привлича, да гали сетивата. Решихме – тук ще сме.

Трябваше да се снабдим с чадър и много вода, защото няма концесия почти в цялото селище, както и на този плаж. Плажната ивица беше разделена с малки скални образувания, благодарение на които бяхме сами в цялото пространство, което си бяхме харесали. Водата леко се поклащаше, чиста като сълза и напомняща на езеро. Тук открихме рая.

_dsc9654
Плажът

Освен за закуска – да спомена на какво друго разчитахме за хранене. Близо до хотела ни често посещавахме заведение с хотелска част “Garlic” – приятелски настроени сервитьори, вкусна храна, нестандартно място. Там похапвахме традиционните гръцка салата, сувлаки и гироси. Придружени с Mythos или Alfa – добре охладени гръцки бири. Евива! („Наздраве!“, от гръцки според гугъл).

giros
Снимка: www.girosplusbeograd.rs

След това слюнкоотделящо отклонение, продължавам с нашите ежедневни разходки. Следващия ден продължихме към Ливрохио, който се намира непосредствено след Вурвуру. След преживяванията от екзотичния непознат плаж, останахме разочаровани от мястото. Типичен плаж, държан от концесионери – резервирани шезлонги и от близките хотели, предложения за хапване и пийване, шумни компании, семейства с деца, разговори на висок тон. Ако искате удобно местонахождение и целодневно обслужване – това място е за вас. Но ние решихме да се върнем на плажа от последния ден. Отново влязохме в приказката, красотата, тихия шум на водата и се отдадохме на гмуркане, игри на волейбол и четене по корем на горещия пясък.

_dsc9828
Райско кътче

Преди да довърша историята си за престоя ни в това, вече станало любимо, селище – ще ви запозная с малко факти за Вурвуру. Един от собствениците на хотела ни – усмихнат и приятен човек, винаги сънен, горд баща на близнаци – разказа, че Вурвуру съществува само през 4 месеца от годината. Типично курортно градче, в което няма постоянни жители извън месеците от юни до септември. Хотелиерите и собствениците на къщи за гости пристигат в края на май, за да се подготвят за сезона, да направят козметичен ремонт или да почистят.

Вурвуру се намира на 113 километра от Солун, на 15,8 километра от Никити и на 12,9 километра от Агиос Николаос. Вурвуру гледа към ненаселения остров Диапорос и осемте малки скални островчета, които го заобикалят, известни като ”деветте острова на Вурвуру”. До там можете да стигнете с наета от вас (или ваша) лодка. За заинтересованите – лесно може да си наемете кола, да отидете на екскурзия до близка дестинация или да практикувате водни спортове и гмуркане. Всички плажове в района са достъпни, а почти всички къщи в селището се отдават под наем.

_dsc9887
В един от крайбрежните барове във Вурвуру

Освен къщи, в които да нощувате, има места за забавления, като Лунапарка, който се намира на път за „Кариди“ и който посетихме – като деца яздихме бик, скачахме на батут, играхме баскетбол и билярд. Често от заобикалящите заведения организират забавления за своите гости. Случайно попаднахме на едно от тях.

В последната вечер от нашия престой се отправихме към организираната гръцка вечер от близкия италиански ресторант „Густо“ – с приветливи и забавни сервитьори, поназнайвщи по малко от всеки език. И добре, че успяхме да резервираме маса предварително, защото нямаше нито едно свободно място. Вкусна храна и силни емоции – така мога да опиша вечерта. Състав от двама танцьори се грижеха за доброто настроение на своите гости, като въвличаха всички маси в представлението си. Жените се учеха на гръцко сиртаки, а мъжете…. – те също, но с по-атрактивен край:

_dsc0079
След всеки танц – поднесено узо
_dsc0052
Сиртаки по гръцки

Певицата – прекрасен глас и усмивка – удобно седнала на барстол и придружена от музикант, пееше от място и допълваше прекрасната атмосфера на това място. След всяка песен благодареше на всички гости (мисля, че благодареше…) и ни караше да се чувстваме още по-добре. След много танци и веселба, заведението започваше да се опразва, летящите около масите сервитьори забавяха темпо и започваха да ни носят дежурните десерти, почерпка за нас. Тогава дойде апогеят на вечерта – гръцка възрастна двойка се престраши да потанцува пред всички и да напълни сърцата ни с любов и умиление. Прекрасен завършек, благодарим ти, Вурвуру!

_dsc9994
Наздраве!

Заредени, освежени и смеещи се – се ориентирахме към напускане на хотела на следващата сутрин. С широки усмивки, приканящи ни да се върнем пак – собствениците на хотела ни изпратиха с по една голяма бутилка домашен зехтин за подарък, ръкувайки се с всеки от нас. Как да не се върнем пак?

И се отправихме към следващата ни дестинация преди да се върнем в България – Къмпинг „Керамоти“ и остров Тасос. До скоро!

_dsc9637
Вурвуру

 

Автор: Петя Петкова

Снимки: Никола Пенчев

Редактор: Милена Николева

Източници за фактите, свързани с Вурвуру:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%83%D1%80%D0%B2%D1%83%D1%80%D1%83

http://www.feelgreece.com/bg/vourvourou

http://www.circuitrent.com/vourvourou/?lang=bg

http://campingrocks.bg/bg/posts/9/kymping-porto-elea–gyrtsiya

http://www.globetravel-bg.com/offer/cat_42/offer_2558.html

 

 

Към бивака! („Бяла река“)

Любител съм на палатките от съвсем скоро. Преди свързвах нощуването сред природата с комари, мухи, неудобство и студ. Но, благодарение на добра компания и адекватна подготовка – вече къмпингуването стана едно от най-жадуваните ми изживявания. След кратко проучване и отзиви от уста на уста, с приятели се отправихме към бивак „Бяла река“ в близост до Калофер.

Пътят за бивака се намира вдясно от Калоферски манастир „Въведение Богородично“, ще откриете малка табелка за ориентир. Приключението ни започна още след края на асфалтирания участък – второстепенен път с много изненади. Съветвам ви ако имате възможност, да използвате по-стабилен автомобил.

С наближаване на мястото клетъчното покритие на мобилните мрежи угасваше бавно. Още по-добре – да си без телефон се свиква за не повече от 1 час. После не искаш и да чуваш за него.

_dsc7509

Открихме мястото, запознахме се с правилника и се отправихме към резервираното от нас място „Маса номер 6“. Наричат така индивидуалните места за разположение на палатките. Със заговорническо намигване управителят на бивака ни съобщи, че „Шеста“ е най-доброто място. Цената за нощувка е 5 лева на човек.

_dsc7502

За въпросните „Маси“ – всяко разграничено местенце на бивака разполага с площ, достатъчна за няколко палатки, голяма дървена маса с пейки и обособено огнище. За децата има съоръжение за игра. „Маса 6“ е в близост до реката и общия умивалник. Освен тези удобства за къмпингуващите са предвидени две тоалетни и душове.

_dsc7528
Мястото е подходящо както за шумни компании, така и за спокойни семейни вечери, а също и за домашен любимец. Така наречените „маси“ са на такова разстояние, че хората не се притесняват един друг. Съветвам ви да си носите портативна лампа, тъй като ние не се сетихме за това, а пък да разчитаме само на огъня за осветление през нощта предизвиква зловещи асоциации с околните сенки на дърветата.
_dsc7575
След нощувката на удобния терен под палатките ни се отправихме към близката екопътека „Бяла река“. Имате два варианта за обхода – дълъг и къс. Ние избрахме дългия вариант, който се изминава за около два часа със спирания за почивки. Има и пътека, която води до хижа „Рай“.

_dsc7514

Любопитни факти за екопътеката – трасето е във форма на осмица, с дължина 1830 м. Надморската височина в началото на пътеката е 570 м., а в края й – около 670 м. Включва широки площадки с хубава гледка, 8 моста в най-атрактивната част от ждрелото на реката и 7 интерактивни модула, разказващи за дивия свят в парка.

_dsc7713

Един от мостовете минава над живописния Сини вир на Бяла река. В долната част на Сини вир се забелязват едри валчести камъни, разположени в овални вдлъбнати на масивната скала от речното дъно, това са така наречените „Дяволски мелници“. Екопътеката е част от посетителски комплекс „Бяла река”, включващ освен бивака – и детски център за оцеляване сред природата „Джендема”.

Преходът е лек и приятен, има само няколко по-екстремни изкачвания. Гледките са прекрасни и заслужават често-често да спирате да им се радвате. Тесни пътеки, мостчета и чист въздух. Любопитни въртящи се табелки спират вниманието ни – информацията за животинските видове в гората. Една от табелките беше обърната откъм надписа си „Най-опасното животно на планетата“. Реших да я обърна от любопитство:

_dsc7818
Разходката ни завърши в заведението до нашия бивак. Тъкмо на време за обяд преди да потеглим отново към дома. Страхотна кухня, особено за гладни, придружена със студена и запотена бира.

_dsc7830

 

Източник за фактите, свързани с екопътека „Бяла река“: http://visitcentralbalkan.net/

Автор: Петя Петкова

Снимки: Никола Пенчев

Редактор: Милена Николаева