7 години брак – важният период, в който двойката се учи да бъде семейство

Романтиката в началото е позната на всички. Обаче никой не те подготвя за кризите, когато дойде общият дом, децата, недоспиването, разходите, неизказаните очаквания и постоянното напасване, което превръща двама души в семейство. След 7 години като госпожа си давам сметка колко много всъщност се променя любовта по пътя.

Символиката на цифрата седем

Бог създава света за шест дни, а на седмия си почива. В различни култури цифрата 7 се свързва с късмет, интуиция и завършен цикъл.

Имаме 7 чудеса на света, 7 смъртни гряха, 7 чакри, 7 цвята на дъгата.

А за феновете на Хари Потър – 7 книги, 7 хоркрукса, 7 защити на Философския камък…Разбрахте накъде бия. 😉

Тази година в нашето семейство седмицата има още едно значение. Станаха 7 години, откакто сме женени.

Първите седем в брака

За първите години от брака често се говори като за важен период на напасване, в което, разбира се, има логика.

Точно тогава при много двойки романтиката и спонтанността от началото на връзката постепенно отстъпват място на дългосрочното партньорство и изграждането на истинския съвместен живот.

Обикновено именно през тези години се случват някои от най-големите промени – общият дом, теглене на кредит или по-голяма и по-скъпа квартира, промени в работата, нови разходи, деца.

При нас бракът дойде преди детето – избор, който за мен лично винаги е бил важен.

Постепенно се оформят нови семейни навици. Учиш се да живееш с този човек. Да решавате конфликти така, че един проблем да не се превръща във война помежду ви. Да казваш какво ти тежи, вместо да очакваш другият телепатично да се досети.

И, ако и двамата имат достатъчно желание и зрялост, с времето пространството на доверие става по-голямо.

А после идват децата

Никой не те подготвя напълно за това как появата на дете променя динамиката в двойката. Стана ли ти познато?

Хронична умора. Недоспиване. Нервна система на краен предел. Почти никакво време за двама и понякога още по-малко време за себе си. За интимността да не говорим.

В началото огромна част от вниманието и енергията, особено на майката, естествено отиват към бебето. Заедно с това могат да нараснат и безгласните очаквания към партньора. От двете страни.

Да не говорим за въпросите “Какво ще ядем”, “Аз снощи ставах 5 пъти, ти да си станал поне веднъж?”, “Тази чиния ди кога ще стои тук?”… Неравномерно разпределените ежедневни задачи натежават много повече, когато и двамата нямате ресурс за справяне.

А жената едновременно с всичко това минава и през огромна физическа и психологическа промяна. Тялото ѝ е различно. Ежедневието ѝ е различно. Приоритетите ѝ са различни. Понякога и усещането коя е самата тя вече е различно.

И разходите, разбира се, скачат до небето.

Подкрепата

Пиша го най-вече защото в трудните периоди много хора си мислят, че нещо подобно се случва само в тяхното семейство. Не. Появата на дете е огромна промяна за цялото семейство. И адаптацията не се случва от само себе си само защото двама души се обичат. Нужни са осъзнатост, усилия и взаимна подкрепа.

И колкото и банално да звучи – нужно е много говорене. И то не чак, когато “прелее чашата”. Кажете какво ви мъчи. Кажете от какво имате нужда. И си дайте време.

Седмата година от брака – медна

Седмата годишнина от брака традиционно се нарича медна. И символиката всъщност много ми допада. Медта вече е ценен метал – здрав, но гъвкав. Може да променя формата си, без лесно да се счупи.

Може би след седем години и една връзка трябва да е научила поне малко същото.

За годишнината си направихме семеен подарък – три медни чаши, по една за всеки от нас.

Бях чувала и преди за аюрведичната традиция вода да престоява през нощта в меден съд и да се изпива на сутринта. В Аюрведа на този ритуал се приписват различни свойства, включително свързани с баланса на трите доши – Вата, Питта и Кафа.

Нашите чаши всъщност са калайдисани отвътре, така че водата няма директен контакт с медта. Което до голяма степен обезсмисля точно идеята за „медна вода“, но пък чашите си остават прекрасен символичен подарък за седмата ни годишнина. И честно казано – това ми е достатъчно.

Значението на брака за мен

Защо за мен бракът има значение, когато двама души планират семейство? Бракът за мен никога не е бил една хартийка.

знам, че това е една от темите, по които хората обикновено имат доста категорично мнение.

Моето е такова. За мен бракът е обещание за общ път, което носи спокойствие и сигурност – емоционална, социална, но и юридическа.

Когато детето е родено по време на брака, според закона – съпругът на майката се признава за негов баща и не е необходимо отделно припознаване.

За мен с подписа си двама души казват пред себе си, близките си и, ако щете, пред Вселената – ние избираме да вървим заедно.

Виждам в брака приемственост между поколенията, принадлежност към семейство и към ценностите, които сме избрали да запазим.

Не при всички двойки бракът остава „докато смъртта ни раздели“. Понякога пътищата се разминават. И това също е част от живота.

Имам огромно уважение към хората, които са намерили смелост да погледнат честно към собствените си избори, да понесат хорските погледи и мнения и да признаят, че за тях правилният път вече е друг.

Защото подписът сам по себе си не прави отношенията здрави.

След 7 години като госпожа

Като обобщение мога да кажа, че за тези седем години опит като госпожа стоят много обич, доверие, подкрепа, смях, напасване и понякога “Ти защо не ми каза??”. Периоди, в които единият е на 10%, другият на 90% и обратното. Рядко родителството и семейният живот е 50 на 50.

Вероятно точно затова и харесвам символиката на медта. Не защото след седем години всичко вече е съвършено и здраво като стомана. А защото връзката е станала достатъчно ценна и достатъчно гъвкава, за да продължи да се променя заедно с хората в нея.

А 1 септември си остава паметна дата за мен, защото си спретнахме най-веселата сватба и накъдето се обърнех виждах само усмивките на всички, които обичам! Честит ни празник!

Снимки: Антония Петкова, Photonya