Честит Ден на будителите!

Как да събудим любознателността у децата?

Преди години в навечерието на Деня на будителите ме попитаха „Кои са твоите будители?“
Веднага у мен се запали пламъче на благодарност и гордост към хората, с които съм израснала. Благодарих наум и на всички, които съм срещнала по пътя си – някои отминаха, други продължават да ме „събуждат“, когато най-много имам нужда от това.

Днес, в Деня на народните будители мисля не само за тези, които са ни съхранили като българи, а и за това какви учители искаме да бъдем за тези, които идват след нас.

Да събудим у детето искрицата на любознателността означава да му отворим очите към света, да го провокираме да пита още и още, да не се примирява с отказа.

Малките разговори “за душата”
Образованието, грамотността и емоционалната стабилност не струват скъпо, когато – въпреки умората от деня – намираш сили да седнеш на земята до детето си и да попиташ:

„Ще ми разкажеш ли какво си построил?“
или
„Днес май не ти е ден – две двойки една след друга. Имаш ли затруднения?“
или пък
„Виждам, че за трета вечер не си спала добре. Да взема ли децата следобед за няколко часа?“

Тези въпроси са начинът ни да бъдем будители в ежедневието – не с дълги и протяжни речи, а с малки жестове на разбиране и внимание.

Между книгите и ранната самостоятелност

Не забравяй да питаш!
Отговаряйте с усмивка на всеки въпрос от проговарящите си деца, за да не спират да питат (колкото и досадно да е понякога).
Питайте и вие – така, че да провокирате мислене, не просто отговори „Да“ или „Не“.
Научете ги да вярват в себе си, в гласа си, във възможностите си. За да може един ден и те да „будят“ тези след тях.

Да бъдеш будител днес понякога означава просто да изслушаш без да прекъсваш, когато детето се опитва да обясни нещо. Да покажеш, че всяка грешка е всъщност е важен опит. И че “будителството” започва от вкъщи – от търпението, вниманието и вярата, че думите ни могат да създават светлина.

Честит Ден на будителите!

Ако темата за осъзнатото родителство ти е близка, виж:

Да възпитаваме, като зачитаме детето като личност – интервю с психолога Милена Николаева