Да си гост в „Насам-натам“ – среща с един успешен екип
-
27 май 2023 - Петя Петкова-Пенчева
Обикновено когато завършваме образованието си, изискват от нас да докажем, че времето, прекарано в университета – не е било напразно. За магистратурата ми по „Организационна психология“, очаквано, поискаха дипломна работа. Дълго време се чудeх какво да бъде, какво да изследвам, каква теория да използвам, докато „предложението“ не се появи под формата на съобщение във Фейсбук с покана за кафе в началото на 2017-та.
С Ивалина Ненова се запознахме на едно вълшебно място, недалеч от София – уютно кътче, сгушено сред природата. Докато практикувахме йога, се забавлявахме и споделяхме с едни истински съмишленици. Оттогава с Ива не се бяхме срещали. До този прекрасен януарски ден. Всяка от нас разказа на другата за проектите, с които се е захванала или за последните си пътешествия. Споделих на Ива за предстоящата ми дипломна работа и затова, че съм много притеснена за какво ще пиша. Тя сама предложи – „Защо не дойдеш при нас в „Насам-натам“ и ще си бъдем взаимно полезни?“ Реченото беше сторено, както всяко истинско обещание.
Месец преди защитата се гмурнах в дълбокото и без никакви очаквания се запътих към офиса на сайта за пътешествия. Очакваха ме усмихнати и леко недоверчиви лица, които предпазливо ме поканиха с чаша предразполагащ чай. Набързо се запознахме и започнах изследването си под формата на групова дискусия. Докато задавах кратките си въпроси, целият екип ме хвана и ме завъртя през всичките си емоции, срещи, сълзи, смях, пътувания, прегръдки и осъзнах едно – това не беше просто екип, а приятели, които споделят живота и работата си. Заедно.
„Насам-натам“ е не просто сайт за пътешествия и туризъм. Там са преплетени съдби, истории, цветове от мечти. И всичко това си личи още при първата среща с екипа. Хората около мен не само отговаряха на въпросите ми. Те се изслушваха и допълваха, смееха се и създаваха кратък, но и кротък хаос, присъщ на всички творчески личности. А Ива беше човекът, който с усмивка наблюдаваше ставащото, и причината този екип да има такъв успех. Лидер, но и приятел.
Ива е жена, която може да те изненада при всяка среща или разговор. Истински пътешественик. Днес може да е в София, утре в Санторини, другата седмица може да отскочи до Щатите. Чувствителна, справедлива и много смела. Казват, че с какъвто се събереш – такъв ставаш, но пък според мен – какъвто си, такива хора привличаш. Затова и екипът, с който работи е това, което е. Не са много хора, но всеки е уникален, пъстър и с искрящ от идеи поглед.
„Всеки си има някаква област, в която е най-силен. Тук не се гледа длъжностната характеристика. Ако на някого му идва от вътре, той просто го прави.“
Форматът на екипа ни изобщо не беше планиран. Първо започнахме само двама, после трима. От уста на уста, от познат на познат ние се събрахме. Дори не си спомням някой да е идвал на интервю. Всичко просто се случи. Често най-добрите проекти реализираме случайно – я в някой бар, я на тим билдинг. Така се случи и с „203 предизвикателства за пътешественици“.
Когато нещо не се получава, често се замислям да не би аз да не съм дала грешно задачата на останалите. Първо започвам оттам. Ако не е това – винаги разговарям с човека, за да стигнем до решение заедно. Не се фокусирам върху това, че работата не е свършена, а върху това как да се свърши. Когато имаш бизнес и ръководиш екип – ти рядко почиваш. Добре е и хората, които работят за теб да го знаят, но не и да правят същото като теб. Прекалената вглъбеност в работата води до „бърнаут“ и следователно – ниска продуктивност. За мен е важното хората да се чувстват добре и да намират време за почивка.
Целта ми е да работя с хора, които правят това, което харесват. Обичам да правя промени в полза на хората. Всичко, което им помага да бъдат по-креативни – ще се радвам, ако мога да им го осигуря.
Смятам, че аз трябва да задам целите, които следваме. Но мисля, че служителите ми имат нужда от свободата да изберат най-удовлетворяващия начин да постигнат тези цели. Така те имат възможност да проявяват себе си чрез работата си.
Какво научих от „Насам-натам“? Всяко пътуване е и пътуване към себе си.