
Дубай – среща между традицията и новото
-
7 октомври 2024 -
Петя Петкова-Пенчева
Разказ от първо лице на художника Ангелина Янева

Ангелина е художник, дизайнер, творец, автор и създател на пространството за специални подаръци Крилати Приятели, арт и холистичен терапевт, сертифициран практик по ТЕС и Психо-биология, лектор, мотиватор, майка на три момчета, водещ на женски практики и работилници.
ДЕСТИНАЦИЯТА
Арабските Емирства са място, за което бях чувала и гледала снимки, как е задължително да го видиш поне веднъж в живота. Не беше нещо, което беше в моя списък и беше една мечта, както Египет и египетските пирамиди, например (за това място също имам впечатляваща история, но за нея друг път). Но, когато ученикът е готов, учителят идва. Получих пътуването като подарък за рождения си ден. И наистина беше нещо повече, от това, което съм очаквала. Може би, защото нямах никакви очаквания.
ОРГАНИЗАЦИЯТА
Оставихме се в ръцете на туроператора, както бих посъветвала всеки. Можеш да избереш местата и те да се погрижат за всичко – билети, транспорт, логистика. Без излишно чакане, без да го мислиш. Преди да тръгнеш от България, ще знаеш какво ще посетиш, но едва там на място ще получиш програма ден по ден и час по час.
Мислехме от тук сами да купим билетите за Бурж Халифа, но когато не знаем ден и час, предпочетохме да резервираме през туроператора. И беше печеливш ход. Мааааалко по-скъпо, но без редене по опашки за билети.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ
Два дни преди да си тръгнем, на последната екскурзия, в автобуса нашата екскурзоводка ни разказа, че шейхът плаща за пръскане от самолети в облаците за дъжд, после добави: “От тая работа много файда не сме видели”*
И ето че видяха – визирам сериозните бури тази година. Но дали от това или заради мнението на еколозите, че “инсталирането” на вода на места, където природата е предвидила да има пустиня може би носят необратими промени в специфичната екосистема. Ще оставим читателите сами да изберат.
*Всички които ни развеждаха там живееха в Арабските емирства повече от 20 години, че и повече.
ПЪТУВАНЕТО
Съвсем спокойно можеш да видиш и обиколиш и сам Дубай и Абу Даби, защото има огромно количество информация в интернет. Но ще отнеме повече време, даже и на места ще излезе и по-скъпо самата организация – запазване на полети, трансфери, хотели, посещения на забележителности и т.н. Препоръчвам, ако е за първи път – да изберете агенция. Ние, например, бяхме с “Бохемия”, за които мога да кажа, че имаше превъзходна организация и отлични екскурзоводи.

Нашата екскурзия влизаше в графата “грижа за двойката” и беше 8 дни. Дали заради дългия престой или друга причина – имахме право на ръчен и чекиран багаж. Ако имате възможност за по-голям багаж – изберете него. По-късно ще разберете защо.
В ръчния багаж, стандартно по всички изисквания, си носете позволените неща, но забравете за ползване на електронни цигари, обикновени или каквито и да било средства за пушене. Още на качване в самолета на нашето летище от българска страна ще ви привикат и ще ви разяснят, че вече сте в нарушение. В Дубай е по-либерално, но бъдете внимателни.
АБУ ДАБИ
Абу Даби е по-богатото емирство, но с по-строги правила и закони. Забравете за интимности на обществени места. Да, дори държането за ръка, прегръдките и целувките. Както и пиенето – вземете си нещо за хотела, ако желаете, от безмитните магазини на летището в Абу Даби. Алкохол никъде няма да ви сервират. Единствено в Дубай има места, на които плащаш хубава сума за специална гривна, която ти дава право на консумация. Такова място са лодките, които тръгват от Дубай Марина и обикаляш с тях да видиш красив нощен Дубай от морето.
Макар че не ги препоръчвам. Дори и да ви покажат снимка на красива луксозна яхта, няма да слушате джаз на живо, както ние доволно потрихме ръце, качвайки се официално облечени на нашата. Талантливият саксофонист след малко напусна сцената и лодката беше претъпкана с народ, който не отива да се наслади на нощен Дубай от водата, а да се нахрани добре и после да получи програма, която я има и на съвсем обикновените дървени лодки за разходка. И двамата с мъжа ми бяхме единодушни, че щеше да е напълно достатъчно яхтата да се движи само из марина-та, ние да си седим и дивим на светлините на небостъргачите, докато до нас звучи приятен вечерен джаз, а лодката се полюшва.

ХРАНАТА
Като стана дума за храна – където и да отидете ще бъде безкрайно вкусно, апетитно и наситено с техните си подправки и специфични традиционни ястия. Там няма да ви сложат нещо само „за да отбият номера„, защото знаят, че не сте от там и сте за малко.
Напротив – ще се постараят да ви е приятно, да се почувствате у дома си, да сте тях скъп и драг добре дошъл гост. Дори ще намерят да ви пуснат българска музика, докато обядвате на маса, макар и тя да се окаже “Бяла роза” или дори от репертоара на радио Веселина…
Навсякъде, ако обърнете внимание, ще имате усещането, че винаги сте добре дошли, което е мисия, подадена от шейха. Без да е позьорско, защото те искат да се върнете пак. Защото знаят, че сте ценни. Един път като туристи и един път, защото следват вселенския закон, с който се възпитават от деца:
“За да получиш, първо се иска да дадеш.”
И не го правят, защото когато те почерпят с огромна фурма с шоколад, ти ще си купиш от тях, а защото им идва от вътре. Те искат да ти дадат. Доставя им удоволствие – на принципа: “Сърцето води, средствата следват” (и с точност „Heart leads, money follows“).
Любопитно е, че дори обличат в злато думите на Шейх Заин Ал Бин Султан Ал Нахиян: “Богатството не са пари и петрол. Богатството има смисъл единствено и само, ако е в полза и помага на хората”, оформени като голяма красива елипсовидна сфера, изтъкана от калиграфията. Напомняща сложна дантела.

Калиграфията им е едно от нещата, които много ме заплениха. Мога да съзерцавам и да й се дивя с часове. Намирам я за изключително красива, богата, сложна и заплетена. Един символ значи едно. Друг – друго. Съчетани двата – вече дава съвсем различно значение.
Калиграфията им е обект на произведение на изкуството, който умело могат да превърнат в шедьовър. В магазина на Ламборгини, например, имаше макет на искрящо зелено Ламборгини изваяно изцяло в калигафия (така и не попитах какво пише…). Магазина открихме го напът за метрото, в който ни позволиха да влезем минута преди края на работния ден, без значение, че е от ясно по-ясно, че само ще снимаме и няма да си купуваме (не ни казаха, както тук 10 минути преди края на работния ден: “Ааа, не може да влезете, затваряме, че имам да мета…”, нали…?).
ТРАНСПОРТЪТ
В Дубай можеш спокойно да ползваш наземно метро. Цената е около 7 дирхама (3,50 лв.) в посока. Само внимавайте в какъв вагон се качвате – има специални само за жени и майки с деца. Качите ли се с мъжа си в него, както се случи с нас, въпреки големите табели на вратите, просто се преместете максимално до меката връзка с другия вагон, който е смесен. Общо взето мъжът ви да е максимално далеч от жените в него.
ВНИМАНИЕ – „ЧАСТНИ“ ПРЕВОЗИ
Можете да ползвате и такси. Отново: внимавайте, защото има много примамливи предложения за превоз с големи луксозни черни джипове и други скъпи коли, предлагащи удобство и незабравими преживявания, но последното ще е пряко свързано с портфейла ви и неговото изтъняване. Това са частни таксита и цените са си… златни. Избирайте такситата с цветни покриви – зелени, червени, сини – това са държавните таксита и са 90%, ако не и 100% електрически. Тарифата е фиксирана и за пробег от около 10-ина км. Ще платите около 15 дирхама (7,50лв.). Навсякъде приемат плащане с карта.

НЯМА БЕЗПЛАТЕН ОБЯД
В Дубай има много скъпи неща и други, които са доста достъпни. Наемът на кола, от клас Mazda 6, например е 120 дирхама на ден (60 лв.). Там няма нещо, което да е безплатно, всяка забележителност е усвоена като обект, който може да носи средства. Да, дори и на сафарито в пустинята, когато стане студено накрая и ти предложат одеялце, ще си го платиш.

Сафарито е другата атракция, която е преживяване “един път” и не е за всеки. Пригответе се за газ-спирачка нон-стоп, докато стигнете пустинята, климатик на -14 градуса (не беше, но на нас ни се стори така) и можете да попаднете на компания (в джиповете се събират по 6 човека), на която, ако погледнете откъм веселата страна, ще съумеете после да имате много повече смешни и забавни истории за разказване.
Ако пък сте единствените, които говорят английски и превеждате вие на шофьора, можете да добавите допълнителна доза адреналин. И да го увеличите по десет, когато майсторските* дрифтове и подскоци по дюните започнат.
*Шофьорите са специално обучени за такъв тип каране в пустинята и всяка година минават тестове за каране в такива условия.
ЩРАК
В пустинята се снимайте на воля. Уловете с ръка слънцето, заровете пръсти в пясъка, за който вятъра се е погрижил да е фин, мек и някак копринен при допир. Ако успеете – притихнете и затворете очи. Чуйте песента на пустинята, мястото на което се раждат арабските приказки. Знаете ли, че „гласът“ на пустинята, уловен от специална апаратура отчела до 7 октави? На всички други места, които ще посетите също се снимайте, но отново имайте едно наум. Особено в Абу Даби.

Снимайте се един до друг, рамо до рамо и до там. Правилото за снимане на хора, особено без тяхно съгласие също е забранено. Жени да снимате – без значение с бурки или не, също е неприемливо. В Бялата Джамия в Абу Даби, едно от най-красивите места, които видях, освен изискването за дрехите – това със снимките също се следи изкъсо.

Познайте ние защо трихме снимки там. Защото бях седнала (не може) и защото ме снима съпругът ми, докато рисувам. Можеш да рисуваш, но не може да те снимат, докато го правиш. Смята се за позьорско. Номерът с “Да, извинявайте, изтрих ги!” няма да мине. Човекът, съблюдаващ за реда (има ги през два метра) ще застане до вас и любезно ще следи да види как триете и от “Recently deleted”.
ЗАСЛУЖАВАШЕ СИ
За човек, който е усетил, че е на точното място и в точното време едва ли има нещо, което да не си е заслужавало. В това състояние хората обикновено или не виждат минусите или, ако видят такива – са способни да ги превърнат в плюс. За мен всичко беше богатство, разширяване на кръгозора, на гледната точка.
Имаше две места, в които очите ми се напълниха със сълзи и думите бяха излишни. Фонтаните под Бурж Халива (до Дубай Мол), когато затанцуваха първата си песен за деня. Вторият път беше влизането в Лувъра в Абу Даби.
В ДУБАЙ НА ПАЗАР
Някои отиват в Дубай и за да си купят злато. Добри златни имитации на известни марки. Златото в Дубай започва от 18к (14к е все едно си купуваш сребро) и когато направихме бърза сметка преценихме, че не е чак толкова изгодно да инвестираш в злато от там.
Други, като мен, отиват на лов за червено злато (шафран) и други подправки. Шафранът не го усетих, но виж, куркума, зелен и черен кардамом, масала, звезден анасон веднага бяха „осиновени“. Съжалявахме горчиво после, че не си купихме поне 4 кг. фурми. Оказа се, че никой не забранява изнасянето на храна в ръчния багаж, особено фурми. Но ще купим повече следващият път.

Другото „злато“ от там са кашмирените шалове. Има места, от които можеш да намериш наистина красиви, качествени и на много добра цена шалове. Много добрата цена идва от умението да се пазариш – специално даже ни “обучиха” как се прави и се прави задължително. Едната екскурзоводка каза така: “Ние българите сме много емоционални и като си харесаме нещо – веднага ни личи. Затова дайте вид, че ви е все едно дали ще го имате това или не.”
Някои смятат и усещат пазарлъка като лъжене, като измама, но всъщност е част от тяхната култура и дори смятам, че пазаренето е умение, показващо и трениращо лични граници в даване и получаване, да отстояваш себе си, да постигаш онова, което желаеш.
Човек трябва да преживее „и тако, и вако“, за да прецени какво да остане в живота му и какво да си иде. Мисля, че следващият път, когато отидем в Дубай ще изберем друга зоологическа градина от тази, която избрахме (имат поне 6), както и няма да се качваме на лодка с “традиционни”* танци и светещи дервиши**.
*Тъй наречените „бели денс“ не идват от тази част на Изтока, защото едно време бедуините, които са преживявали на “магия” в пустинята не са имали нито много жени, нито такива, които да им танцуват, за да ги развеселяват, по разказ на едната екскурзоводка и също така красотата на този танц, не го видяхме там.
**Да се въртиш като дервиш наистина е умение, но не се прави истински дервиш. Истинските танци на дервишите са духовно преживяване, което е изтъкано от много мистика и там нещата са далеч от това да се въртиш, докато светиш. Казвам го с цялото ми уважение към момчетата, които с това си изкарват прехраната там.

АРАБСКОТО ИЗКУСТВО
Арабското изкуство е многопластово. Като започнеш от изкуството да пишеш красиво думи и веднага да ги превръщаш в картина, през изкуството да си гостоприемен, та до това да си търговец. Да, най-вече в калиграфията им, която е навсякъде.
Най-често ще срещнете изписани молитви от Корана като картини. Завъртени в кръг като мандала са изключително красиви и въздействащи. Навсякъде, откъдето минехме окото ми “хващаше” малките галерийки и художниците, които понякога рисуваха на място.
В музея на бъдещето не успяхме да влезем, защото за там се резервира за месеци напред. Внимавайте за измамни сайтове. Попаднахме на един, изкопиран като оригиналния. “Хващат те” с бутон “50% OFF”, въвеждаш си данните на картата и “нищо” не се случва. Докато всъщност чакаш и мислиш, че нищо не се случва, ти се взимат данните. Затова затворете сайта веднага и замразете картата, която сте използвали.
Нещото, което най-много ми хареса е това, че се спазва и уважава личното пространство. И то е заложено от религията им. Има традиция във всичко. Върху това е изградено всичко. Нищо не се прави без традиция, без да стъпят върху изначалните си родови вярвания, закони и веруюто си.
Намерете Ангелина и магазина ѝ с авторски материали, картички, картини, гривни и персонализирано творчество „Крилати приятели“ в Инстаграм.
Използвайте персоналния ми код за 10% отстъпка на всичко от сайта ѝ в krilatipriateli.com – PETIATALKS10.
ИНТЕРВЮ И РЕДАКЦИЯ:
Петя Петкова-Пенчева, @petyatalks