Елеонора Янкова: Всяка жена губи себе си, като става партньор и след това родител

Увереността в майчинството не се добива с раждането. Преминава се през много етапи на развитие, обвинение, самочувствие, че само ти можеш да се справиш с детето си, което преминава и в доверие, че и друг може да го направи, докато ти си навън. За да стигна до последното „прозрение“ се измина много време, изляха се и много емоции. Растем заедно с децата си. И това, в което се убеждавам всеки ден е, че щастлива майка означава щастливо дете, но и щастливо семейство. Днес ви срещам с една вдъхновяваща жена, майка и човек, постоянно търсещ промяната в себе си, за да помага на другите – Елеонора Янкова – такава, каквато е. За нейния път като личност, за срещите за жени, които всеки месец организира и как да не се изгубим в „кожата на майката“ – приятно четене!

Казвам се Елеонора и обичам живота. Най-голямата ми страст, още от дете, е да боравя с думите, да пиша, да чета, да слушам. Другата ми голяма страст е свързана с хората, с човешката природа, емоциите, усещанията, чувствата. Винаги съм търсела по-различния ъгъл, алтернативното. Искам да правя добро, а когато е насочено към хората, съм най-щастлива. Отделно от всичко това съм майка на три дъщери (две от които са близначки), омъжена съм от 9 години за мъжа, който се оказа един от най-големите ми учители и най-верни спътници по пътя към самоусъвършенстването. През голяма част от живота си работех като журналист, но от 12 години съм в една голяма международна IT компания.

Жена, любима, майка, вдъхновителка. Как стигна до последното?

Винаги съм търсела начин да достигам до хората. Обичам ги, обичам всяко едно човешко същество и дори в тези, които са считани за лоши, проблемни – търся сламката, за която да се хвана. Мисля, че вдъхновителката сама ме намери някъде по пътя. Парадоксално, защото колкото и да съм екстровертна, винаги съм се притеснявала дали не прекалявам – не давам непоискани съвети, не пиша и говоря излишно. Вдъхновителката ме научава на много, едно от които е да правя всичко, което мога, за да достигам до другите. И явно така става по-силна.

По пътя към самоосъзнаването

В 11 клас се опитах да прочета някои от трудовете на Карлос Кастанеда* и, макар и тогава вероятно да не съм успяла да ги разбера изцяло, едно нещо е останало в съзнанието ми до ден днешен – „Всички ние обичаме или мразим онези хора, които в някаква степен са отражение на самите нас“.

Така започна още по-стремглаво моят път към самоосъзнаването. Цял живот търся себе си, гледам се отстрани, уча се от грешките си, намирам се. През последните години това пътешествие успя да събере на едно място и двете ми страсти – писането и психологията и създадох блога Innerlab.eu, в който разглеждам родителството през погледа и усещането на детето.

Великият психолог Ерик Бърн, който е съдател на теорията за транзакционния анализ (използвана активно от множество психолози и психотерапевти) е моето вдъхновение по отношение на този блог. Осъзнах, че променяйки, за пореден път, начина, по който гледам на живота и на детето си, мога да променя себе си към още по-добро.

В последствие създадох група във Фейбук, която да достигне до по-голяма аудитория – #ТакаваКакватоСъм, където фокусът ми е върху майката, майчинството и всички онези неща, които таим вътре в себе си, за сметка на добруването на другите.

Тези неща ме зареждат, носят ми хубава енергия, мотивират ме.

Казват, че за да станем добри в нещо, трябва да започнем да учим другите. За първи път се срещнахме на живо с теб, когато дойдох на твоите ежемесечни срещи за жени в София. Като модератор – каква е целта ти, какво се случва между дамите, които обединяваш и до къде мислиш, че можеш да стигнеш?

Тези срещи са нещо фантастично! Благодаря от цялото си сърце на всички, които ме подкрепят в това ми начинание, защото то е наистина ново за мен.
Всяка жена губи себе си, ставайки партньор и след това родител. Това са едни от най-големите промени в житейски план, като според някои изследователи дори смъртта не е толкова травмираща за една жена, колкото това да стане родител. В губенето на себе си ние се скриваме зад десетки маски и не позволяваме на истинските си усещания да изплуват. Целта на тези срещи е да засегна темите, които мен самата ме вълнуват и разтърсват. Самата аз имам нужда да говоря за неща като вината, отношенията с партньора, различни трудности и периоди, през които минаваме.

https://www.instagram.com/p/CtJYpZUoqRo/embed/captioned/?cr=1&v=14&wp=822&rd=https%3A%2F%2Fwww.petya-talks.com&rp=%2Feleonora-yankova-vsyaka-jena-gubi-sebe-si%2F#%7B%22ci%22%3A0%2C%22os%22%3A15737.900000095367%7D

През годините осъзнах, че това не са само мои „проблеми“ – те са валидни за всяка жена. Знам и колко е трудно да се отпуснеш по тези теми, най-вече пред близките си. Събирайки жени, които сами по себе си са различни, но са свързани с усещанията си, можем да се погледнем отстрани, да видим друга перспектива. Да достигнем друго ниво на осъзнатост. Учим се една от друга, като в същото време споделяме и чистим душите си. Добвям всеки път и по нещо допълнително, като упражнение, игра, лекция, за да може да има събитието добавена стойност.

Плановете ми са големи. Вярвам, че тези срещи са доста по-различни в сравнение с други подобни. Имам нужда това, което искам да кажа и това, което мога да дам, да достигне до възможно най-много хора. Самата аз се зареждам много силно от тези срещи.

Освен офлайн – онлайн апелираш за грижа към себе си, за двойката, за семейството – като три различни зони, на които е редно да обърнем внимание в ежедневието си. За жените, които имат нужда да бъдат „побутнати“, когато прекалено удобно са влезли в майчината си кожа, какво би ги посъветвала?

Много често напомням на жените около мен, а и на себе си, че вече не сме просто едни момичета, които си живеят живота. Сутринта сме домакини, малко по-късно сме работещи жени, следобед сме счетоводители, организатори, по някое време ставаме съпруги, майки…. Всяка една от тези роли си има изисквания и е редно да имат работно време. Звучи малко грубо, но в един момент се налага да сложиш живота си в календара, за да не стигнеш до бърнаут. В началото това изисква много ресурс – както физически, така и психически, защото налага излизане от зоната на комфорт към момента.

Майчината кожа наистина е много удобна – тя е оправдание за всичко. За нездравословния начин на живот, за недоспиването, за липсата на спорт, за редките срещи с приятели, че дори и за връщането на работа. Но, замисли се, какво се опитвам да скрия, заемайки отбранителна позиция и ползвайки детето си като щит? Защото точно това прави всяка от нас, избирайки да приоритизира ролята си на майка. Забележи, казвам ролята си на майка, а не детето, защото детето не печели нищо от това наше поведение. То е спасителната ни жилетка. „Не мога да изляза, защото трябва да приспивам детето“ е просто оправдание.

Ролята ни на майка ни дава една сигурност, че сме незаменими, че можем да получаваме тонове безусловна любов само бидейки, че сме можещи, знаещи. Можем да полагаме усилия само в една сфера и да се чувстваме добре. Но това е лъжовно, защото е до време. В един момент децата, вече поотраснали, и тук не говоря за тийнове, а за деца на 5-6-7 години, ще се възползват от тази наша сила и ще я превърнат в слабост. И тогава за майката, която се е спасявала чрез детето си, ще се промени всичко. Затова моят призив е – погрижете се за себе си и дайте пример на децата си. Те виждат от нас кое е важното.

Аз искам моите дъщери, когато пораснат, да поставят себе си и грижата за себе си на първо място. Но за да се случи това, трябва да видят от някъде.

Бивш журналист (не знам дали има бивш), да разказваш ти е присъщо. При теб човек може да открие и ценна гледна точка в подкаст епизодите ти. Предвиждаш ли нови записи?

Подкаст епизодите бяха нещо тотално различно, с което се захванах и, признавам си, предизвикателно. И при тях, както при срещите, наблюдавам силно себе си. Умея да пиша, но винаги съм имала трудност да изразявам себе си вербално. Реших да се предизвикам и се получи доста добре. Първият сезон беше демо, така да се каже. В момента подготвям втори, с много по-различно съдържание, но отново засягам много болезнени теми, за които никой не говори. Надявам се да започна да пускам епизодите още тази есен.

Tи си майка на три деца, но и работеща, тренираща, добавям и учаща – няколко думи за педагогиката?

Педагогиката е една от най-старите ми любови. Трябваше да съм я завършила преди повече от 10 години, но други неща ми бяха в главата тогава. Винаги съм искала да уча това, но не за да стана учителка на деца, а за да науча някои трикчета и техники как да бъда учител изобщо. Преди няколко години, седейки в парка с моя близка приятелка, буквално на шега се записахме и кандидатствахме и вече сме на финалната права. Изключително интересно ми е, научавам много нови неща, други затвърждавам, имам още едно поле за изява. Много рискувах, като се записах като студент – бременна с близнаци, но ученето ми подейства много добре – имаше поне едно нещо, което заради гордостта си нямаше как да допусна да изсостане и успявам да развия себе си. Ще видим накъде ще ме отвее вятъра на промяната след като завърша.

За финал – „Децата ми са….“?

Децата ми са супер яки! Шеметни, диви, мъдри учители и верни мои спътници по пътя, който ми е отреден.

---

*Карлос Сесар Салвадор Арана Кастанеда е американски писател, социолог и антрополог от перуански произход. Пише поредица добре продавани книги с мистично съдържание. В повечето от своите книги описва учението си при индианския магьосник Дон Хуан Матус. Популярна негова книга „Магическите движения“ (Източник: wikipedia.org).

Можете да намерите Елеонора Янкова – Такава, каквато съм – в Инстаграм, Фейсбук групата ѝ или в сайта innerlab.eu.

АВТОР: Петя Петкова-Пенчева

СНИМКИ: Елеонора Янкова, личен архив