
Галита Дечева: Да научим децата да обичат чрез любовта и примера, които им даваме
-
11 юни 2023 -
Петя Петкова-Пенчева
Срещнах Галита през декември 2020-та. Дигитално – в социалните мрежи. Тъкмо излизах от трудния период на собственото ми ново начало с всички трудности, които може да донесе новородено у дома. Тогава тъкмо правех първите си по-осъзнати стъпки в Монтесори философията.
Случайно попаднах на първата публикация на Галита за нейното ежедневие с малко дете. Първоначално си помислих, че е френски профил, заради “Le”, което във френски е нещо като “the” в английския. Това ме провокира да я попитам да разкаже повече за това чудно име „Ле“ (съкратено от Леда), което са избрали за дъщеричката си.
И така – оттогава все си намирам поводи за разговори – дали за ранно детско развитие, Монтесори или просто нещата от живота. Комуникацията с нея е винаги лека, приятна и ползотворна. В нейно лице открих не само човек, от когото да се уча, но и съмишленик, с когото да споделям сходни мисли и идеи. Интервюто с нея направихме на прага на нейното поредно приключение в майчинството – раждането на второто ѝ детенце. Надявам се да ви е интересно – приятно четене!

„Казвам се Галита Дечева, на 28 години съм, от Пловдив, по образование съм лекар. А житейски се определям като жена и майка, която се старае да се наслаждава на ежедневието с всичките му нюанси и се стреми към хармоничен и съзнателен живот.“
Отскоро има промяна в профила ти – консултант по Ранно детско развитие. Как стигна до тази важна и отговорна дейност и как работиш със семействата?
Това е една голяма промяна и доста смела крачка за мен, която реших да предприема от началото на 2023г. Дори не помня кога се е зародил интересът ми към ранното детско развитие. Последните две години посветих на обучения в сферата на кърменето, захранването и Монтесори педагогиката като паралелно не съм спирала да чета за всички останали аспекти от израстването на детето.
Едновременно с това споделям своя опит в социалните мрежи, което от своя страна доведе до ежедневни разговори с други родители и чести въпроси към мен, но общуването в социалните мрежи е много ограничаващо. Осъзнах, че за да съм максимално полезна, трябва да структурирам работата си с тези семейства. Да ги опознавам малко по-добре, за да им предложа решения и варианти в унисон с техните нужди и възможности. Освен това преминаването към по-организирана и професионална работа със семейства ми помага да постигна по-добър баланс между реален и дигитален живот, да се чувствам по-удовлетворена и да ценя повече собствените си знания, труд и време.
В консултациите, които предлагам първото, което правя е да разпитам подробно семейството освен за належащия проблем и за ежедневието, средата, навиците и динамиката им. Така изграждам представа и стратегия за действие не само за конкретния случай, защото често има повече от едно решения и да дам на семейството алтернативни варианти и гледни точки е най-полезното, което мога да направя.

На какво да учим децата?
Не съм сигурна, че този въпрос има еднозначен отговор за всяко семейство. Може би общовалидно за всички деца е да ги научим да обичат, чрез любовта и примера, които им даваме. Както и да ги научим да търсят и разпознават истината, като им помагаме да развиват интуицията си, дадем им възможността да правят самостоятелни избори и да преживяват последствията им и провокираме изграждането на критично мислене у тях.
Майчинството ми даде нов поглед над собственото ми детство, което от своя страна доведе до това да се чувствам по-свободна и силна. Научих се да се наслаждавам на времето, а не да гоня бъдещи моменти и цели. Спрях и да се сравнявам с другите, защото през порастването на детето ми виждам, че всичко се случва, когато сме готови да го посрещнем.
Често споделяш успешните опити на дъщеричката си да бъде все по-самостоятелна. Къде може да объркаме като родители в тази нелека част от възпитанието?
Едно от нещата, в които всички ние грешим е, че много бързаме. Също забелязвам, че възрастните често се приемат и поставят над детето дори в незначителните, малки моменти, за които то е напълно способно да се справи само, сякаш егото ни води. За да се справя едно дете само́ със задачи подходящи за неговата възраст – то има нужда от няколко простички неща- време, пространство и доверие.

Ако някой започва от начало, макар и с по-голямо дете, какво би го посъветвала за подготовката на средата у дома?
Съветът ми към всички е да разгледат дома си през очите на детето, от неговия ръст и спрямо неговите умения и интереси, това ще им послужи като насока какво да запазят, променят и добавят. Децата с удоволствие и желание участват в ежедневните дейности, само трябва да ми оставим пространството да се включат и подходящи по размер инструменти, за да го направят. Оттам нататък детето започва да ни насочва, водено от своя вътрешен плам.
Да си поговорим и за нас – как да се съхраним по време на майчинство?
Напоследък, мислейки по тази тема, винаги в съзнанието ми първо изниква думата милост. Да изпитваме милост и любов към себе си, въпреки грешките, проблемите и трудностите, с които се сблъскаме. Да обичаме себе си!

Освен подготвена по медицинска тематика, силно се интересуваш и от психология. Темата е огромна, космическа – но травмите от собствения ни живот ли са основният ни „trigger” от поведението на децата ни?
Абсолютно да! Травмите са нашите скулптори, често без да съзнаваме, те ръководят действията и думите ни, много преди да сме успели да осмислим ситуацията. Затова и родителството е колкото обогатяващо и зареждащо, толкова и изтощително и предизвикателно, защото ни среща с нашето собствено детство и заровените през него съкровища – някои хубави, други не толкова.
В поредица от публикации предложи идеи и вашата семейна философия за посрещането на второ дете в Монтесори семейство. Можеш ли да набележиш ключови моменти?
Мисля, че най-важното е ние възрастните да сме готови за неочаквано поведение и реакции от по-голямото дете. Споделях много идеи покрай подготовката на Ле, защото те ще ми служат като ресурс и опорна точка в трудностите, през които предполагам, че ще минем в периода на адаптацията. Отново, както при всеки друг аспект от родителството до момента, ще се старая да наблюдавам внимателно, за да разпознавам нуждите и преживяванията на Ле и доколкото мога да им откликвам.
Из дневника на една бременна с toddler наоколо – кои са ти най-големите предизвикателства, успяваш ли да забавиш темпото и как се грижиш за себе си?
Неизвестността, която предстои с тази голяма промяна е може би най-голямото ми предизвикателство. Да, втората бременността е по-уморителна, защото е съчетана с грижите за малко дете, но и минава много по-неусетно и бързо от първата. Определено и ще ми липсва свободата, която ти дава майчинството на по-голямо и вече по-самостоятелно дете, затова се старая максимално да си почивам и зареждам в момента, преди отново да се гмурна в бебешкия свят. Но и вече знам колко бързо се изнизва времето и ще се постарая да се насладя максимално.
СНИМКИ: Маша Матеева
Можете да намерите Галита Дечева/le.montessori в социалните мрежи Инстаграм и Фейсбук.