Към бивака! („Бяла река“)

  • icon-calendar 28 януари 2023
  • icon-author Петя Петкова-Пенчева

Любител съм на палатките от съвсем скоро. Преди свързвах нощуването сред природата с комари, мухи, неудобство и студ. Но, благодарение на добра компания и адекватна подготовка – вече къмпингуването стана едно от най-жадуваните ми изживявания. След кратко проучване и отзиви от уста на уста, с приятели се отправихме към бивак „Бяла река“ в близост до Калофер.

Пътят за бивака се намира вдясно от Калоферски манастир „Въведение Богородично“, ще откриете малка табелка за ориентир. Приключението ни започна още след края на асфалтирания участък – второстепенен път с много изненади. Съветвам ви ако имате възможност, да използвате по-стабилен автомобил.

С наближаване на мястото клетъчното покритие на мобилните мрежи угасваше бавно. Още по-добре – да си без телефон се свиква за не повече от 1 час. После не искаш и да чуваш за него.

_dsc7509

Открихме мястото, запознахме се с правилника и се отправихме към резервираното от нас място „Маса номер 6“. Наричат така индивидуалните места за разположение на палатките. Със заговорническо намигване управителят на бивака ни съобщи, че „Шеста“ е най-доброто място. Цената за нощувка е 5 лева на човек.

_dsc7502

За въпросните „Маси“ – всяко разграничено местенце на бивака разполага с площ, достатъчна за няколко палатки, голяма дървена маса с пейки и обособено огнище. За децата има съоръжение за игра. „Маса 6“ е в близост до реката и общия умивалник. Освен тези удобства за къмпингуващите са предвидени две тоалетни и душове.

_dsc7528
_dsc7575


Мястото е подходящо както за шумни компании, така и за спокойни семейни вечери, а също и за домашен любимец. Така наречените „маси“ са на такова разстояние, че хората не се притесняват един друг. Съветвам ви да си носите портативна лампа, тъй като ние не се сетихме за това, а пък да разчитаме само на огъня за осветление през нощта предизвиква зловещи асоциации с околните сенки на дърветата.

След нощувката на удобния терен под палатките ни се отправихме към близката екопътека „Бяла река“. Имате два варианта за обхода – дълъг и къс. Ние избрахме дългия вариант, който се изминава за около два часа със спирания за почивки. Има и пътека, която води до хижа „Рай“.

_dsc7514

Любопитни факти за екопътеката – трасето е във форма на осмица, с дължина 1830 м. Надморската височина в началото на пътеката е 570 м., а в края й – около 670 м. Включва широки площадки с хубава гледка, 8 моста в най-атрактивната част от ждрелото на реката и 7 интерактивни модула, разказващи за дивия свят в парка.

_dsc7713

Един от мостовете минава над живописния Сини вир на Бяла река. В долната част на Сини вир се забелязват едри валчести камъни, разположени в овални вдлъбнати на масивната скала от речното дъно, това са така наречените „Дяволски мелници“. Екопътеката е част от посетителски комплекс „Бяла река”, включващ освен бивака – и детски център за оцеляване сред природата „Джендема”.

Преходът е лек и приятен, има само няколко по-екстремни изкачвания. Гледките са прекрасни и заслужават често-често да спирате да им се радвате. Тесни пътеки, мостчета и чист въздух. Любопитни въртящи се табелки спират вниманието ни – информацията за животинските видове в гората. Една от табелките беше обърната откъм надписа си „Най-опасното животно на планетата“. Реших да я обърна от любопитство:

_dsc7818


Разходката ни завърши в заведението до нашия бивак. Тъкмо на време за обяд преди да потеглим отново към дома. Страхотна кухня, особено за гладни, придружена със студена и запотена бира.

_dsc7830

Източник за фактите, свързани с екопътека „Бяла река“: http://visitcentralbalkan.net/

Автор: Петя Петкова

Снимки: Никола Пенчев

Редактор: Милена Николаева