Майка на две деца, но и майка на десетки лични проекти, които носят смисъл
Моника Боева е писател, артист, родител и откривател. Автор е на книгите “Хайде, мамо, прочети ми пак” и “Приключенията на Ягодка и Картофчо”. Обича всяка промяна и всичко ново, което откриват децата ѝ. Вълнението, времето със семейството, откриването на нови, красиви места и преживявания заедно.
МОИТЕ ПРОЕКТИ
Когато започнем нещо ново с дъщеря ми Даян, го наричаме „проект“. При всеки проект е важна идеята, целта, изпълнението и да стигнем до краен резултат. Така се случи с двете ни съвместни книги.
Когато започнем нещо със сина ми Михаил, който е на 3 години, го наричаме игра. Първо, за да се включи, и второ, за да учим по приятен за него начин и сам да стига до своите изводи и заключения.
Не е възможно да разделям заниманията между двамата, но пък ми е най-приятно, когато така организираме нещата, че и двамата да участват. Тук идва ролята на моя партньор, нашият татко, който наричам нашия „проджект мениджър“. Без неговата реална преценка и визия за нещата, реализацията не би била възможна.
МАМА ПРОФЕСИОНАЛИСТ
Работя в сферата на корпоративния бизнес и тук „мелачката“ е огромна. Ежедневно ми се налага да работя с хора, изповядащи различни идеологии и от всички поколения – както по-зрялото, което не изневерява на подходите си, които вече не са общовалидни, така и с GEN Z вълната, която идва с пълна сила и ще издуха праха на тези с идеологиите. Затова балансът и колаборациите са просто задължителни.
В професионален план винаги ме е мотивирала възможността за израстване, придобиване на нови умения и знания, трупането на опит и справянето с нови предизвикателства. Обичам да се уча от хората.
Моята суперсила е моята емпатия – да влизам под кожата на хората, за да усетя как се чувстват и какво целят. Харесва ми да работя в екип, идеите да идват чрез „брейнсторминг“, обичам признанието и хората да се ценят спрямо техните умения. Вярвам в мултитаскинга и усъвършенствам тези свои способности.
Инвестирам сама в обучения в сфери, които ме вълнуват. Всичко това е двигател за следващото, което ще развълнува съзнанието ми.
“Можем да променим единствено себе си, за другите си е тяхна работа.”
СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
Аз съм доста краен човек. Имам Facebook и Instagram от момента на появата им в България. Още преди 12 години правих презентация на тема „Реклама и продажба през Instagram“. Тогава за България тези думи не бяха валидни, но днес, с 12 години закъснение, все повече бизнеси се обръщат към платформата.
Другата крайност, до която бях стигнала, беше изтриването на Facebook страницата ми за близо две години, но се наложи да я възстановя, тъй като от детската градина се изискваше участие в група и общ чат. Същото се отнася и за Instagram – страницата ми беше със затворен външен достъп и стоеше като иконка на смартфона ми, нищо повече.
Всичко се промени след издаването на първата ни книга, както и впоследствие и втората. За автор, който се издава сам, без посредници и издателство, това е начинът да стигна до повече хора.
МАЛКИТЕ ГОЛЕМИ УСПЕХИ
От 13 август 2022 г. до сега хиляди бройки от книгите ни са стигнали до толкова семейства. Това са две години, в които чрез социалните мрежи успяхме да стигнем до близо 200 хиляди индивидуални гледания на наше съдържание и то само от Instagram. За човек, който не е постоянен в споделянето и който силно вярва в офлайн прекараното време, го смятам за успех.
Сами създадохме книгата си от идея, дизайн, илюстриране и оформление. Имахме помощ за редакцията и свързването с най-добрите в бранша. Ние сме и лични разпространители – не само на книгите ни, а и на вярата в това да сбъдваш мечтите си.
В “Хайде, мамо, прочети ми пак!” са събрани стихотворения, които съм писала буквално от втори клас насам.
Разучих програмите, с които да доведа книгата до краен продукт и визия. Оформих книгата, но тя беше само черно-бели страници с печатни букви – това не бях аз. Тогава заедно с Даян започнахме да рисуваме всяко едно от 44-те стихотворения (тип приказки) с наши авторски илюстрации.
Книгата е подходяща за всички възрасти, тъй като е сбор от детското, юношеското, зрялото и родителското творчество в едно. Вдъхновена от старата печатна машина на дядо ми, преминах по пътя за набиране на всички знания, за да реализирам напълно започнатото.
Любовта към това, че създаваме нещо заедно като семейство, доведе книгата до издаване. Обичам тази книга и с опита, който натрупах, ще я преиздам, този път с още по-цветни страници.
Книгата беше планирана да е готова за рождения ден на Даян и успях – първият отпечатан драфт беше в ръцете ми точно на тази дата. Помня думите на Даян: “Наистина сме направили книга и е наша”. Веднага последва въпросът: “За другия ми рожден ден ще издадем ли пак?”. Усмихнах се и отговорих, че сме приключили с издаването, но не предполагах, че нещата ще се случат отново и то в още по-мащабен размер.
Зимата след издаването на “Хайде, мамо, прочети ми пак!”, заедно с децата отивахме на солна стая. Навън духаше, бяхме замръзнали, малкият беше в количката си, а кака му се возеше на рампата отзад.
Тогава измислихме една история – как се возим на вълшебната си шейна, която ще ни отведе сухи и топли до мястото, към което сме тръгнали. Свършихме задачата си и се върнахме цели и здрави у дома.
Решихме да започнем “Приключенията на Ягодка и Картофчо”. Идеята ни беше ежедневието ни да бъде преобразено по магичен начин и да служи на още деца и родители, които преминават през подобни моменти. Искахме да има поуки, да учи децата на доброта и да е цветна и ръчно илюстрирана.
Така написахме историята и я илюстрирахме, като този процес ни отне повече от година. Рисувахме навсякъде – вкъщи, в парка, когато бяхме на почивка. Обичахме да го правим, свързвам това време с топлина и спокойствие.
Да си самоиздаващ се автор, който е създал всеки атом от произведението си, е нещо особено предизвикателно, но удовлетворението и отзивите на всички, прочели книгите ни, са голям двигател за това да вложим същата страст и любов в следващите ни проекти.
Нашето дело вдъхновява стотици хора. Десетки вече се допитаха до мен и издадоха или ще издадат собствена книга. Тук създадох верни приятелства и намерих хора, които са на моите вълни.
Благодарение на комуникацията с дамите от това общество – отново повярвах в бъдещето на нашата страна. Тук има извисени души, качествени хора, с идеи и, най-важното, действащи!
САМОИЗДАТЕЛСТВОТО НЕ Е ТРУДНО, НО Е СКРИТО ЗА МНОГО ХОРА
Пътят на самоиздаването в България не е толкова трънлив, колкото скрит. Възможно е да издадеш книга сам, но въпросите свързани с оформление, дизайн, процеси и програми, законодателство и достъпност до информацията, представляват един сложен пъзел. Частите на този пъзел са разпръснати в десетки сайтове и статии, които могат лесно да те обезсърчат.
Провела съм над 10 разговора с автори, които вече са издали книги, както и с такива, на които предстои да го направят. Тези разговори ми дадоха зелена светлина да продължа напред и да споделя този труден опит с други хора, като им помогна да реализират мечтата си.
МОНИКА – МАЙКАТА
Представата ми за живота се промени от това да очаквам или да мисля за миналото към това да се пренеса в текущия момент. Тук и сега – този момент, който никога няма да се повтори и няма да бъде толкова ясен, след като е отминал. Момент, който не би протекъл по същия начин, ако си го представяш в бъдещето.
Децата ме научиха да бъда себе си! Всеки ден учим едни от други и ако всички хора остават такива, каквито се родят – по детски добри, с очи отворени към света и обичащи го – човечеството щеше да си спести несгодите и нещастията.
Вярвам, че всеки човек се ражда добър и обстоятелствата го правят „лош“, с лоши хора не общувам – сами определяме кръга, който допускаме до себе си. Децата уча точно на това – да правят добро, да са осъзнати, да вярват в мечтите си и че всичко е възможно. А това зависи от нас самите.
КАРИЕРАТА СЛЕД МАЙЧИНСТВОТО
Балансът е възможен, макар и труден за постигане и да платиш много преди да го достигнеш. Пътят до него изисква значителна комуникация в служебен план и гъвкавост в семейните отговорности. Да си майка с две деца в България е истинска битка.
Работодателите вече не гледат на теб като на служител, който може да работи по 12 часа, седем дни в седмицата, заместващ всеки колега и летящ от задача на задача, като самолет. Вместо това, те те виждат като служител, който ще отсъства поради болнични и ще работи само определените по договор часове.
Но компаниите често не осъзнават едно – че при тях се е върнал мобилизиран служител, с мозък, развил се да бъде гъвкав, устойчив и способен да се справя с предизвикателствата.
Това е служител, който иска да бъде най-добрия пример за децата си и който носи с още по-голяма ангажираност и мотивация отговорностите си. Много може да се говори по тази тема, но България има какво да учи! Има незаменими кадри, които големите компании губят, поради ниска ангажираност и липса на индивидуализиран подход към тях. Все още сме доста назад!
Светът се променя, но ние тук в нашите географски ширини все още се придържаме към хартията и остарелите, закостенели разбирания от социализма. От това страдат и новите служители – тези които са израстнали в дигитализиран свят и носят предприемаческия и свободен дух в себе си.
Мултитаскингът, гъвкавостта и адаптацията са бъдещето на бизнесите и света. Виждаме как цели сектори започват да замират, професии се пренасищат, а други са изцяло заменени от AI, или функциите им отслабват. Настъпва времето на мащабно прераждане и пренареждане, което ще се случи и което е неизбежно. Така е устроен светът – да се развива.
Моята най-голяма мотивация на работното място са хората – особено тези, на които предавам информацията. И още една група от хора – крайните потребители на идеите и проектите, които генерирам и изпълнявам.
Друга силна мотивация за мен е възможността да уча нови неща и да се включвам в разнообразни проекти. Така развивам уменията си и се срещам с нови хора, с които работя в екип. Моята цел е продуктът, който представям в края, да накара потребителите да поискат още и да усетят силния ангажимент от моя страна.
ВСИЧКО ИМА ЦЕНА
През последните няколко месеца съм се отказала от личното ми време, също се наложи да адаптирам някои от принципите си, но без да ги изоставям напълно. Аз съм напълно отдадена на това, което правя, а работата е част от тези неща, така че давам 100% от себе си. Тази енергия ми отнема от времето и силите, нужни за личните ми проекти, които развивам основно вечер след 22:00 часа. Когато всички заспят е моето време.
Въпреки всичко и всички – аз вярвам в доброто и в сбъдването на мечтите. Когато човек истински и силно желае нещо, той ще го постигне. Нашият най-голям съмишленик е нашето подсъзнание, което действа дори когато сме в застой. Подсъзнанието работи според това, с което го захранваме. Ако го захранваме с пъстрота и светли мисли, то ще ни помогне дори в най-трудните моменти.
Вярвам в творчеството и в красотата на природата. Моите съмишленици са на първо място семейството ми, след това приятелите ми, както и общността, с която комуникирам основно онлайн, предимно в Instagram.
Автор и коректор на интервюто: Петя Петкова-Пенчева
Петя Петкова-Пенчева 
