Време за гърне – личен опит със сваляне на пелените
-
27 май 2023 -
Петя Петкова-Пенчева
Темата за приучване към гърне се оказа актуална в немалко семейства, близки до нас. Много родители се притесняват, напрягат се, искат бърз резултат, борят се със съпротива у децата (която винаги е с причина).
В същото време повечето деца са започнали да носят еднократни пелени още преди да са закърмени. Това означава, че за тях да са постоянно с пелена е най-нормалното нещо на света. Според моето усещане – готовността трябва да дойде първо от родителя, после от детето.
Преди началото
По какво се водих като философия – да се покаже на детето, че естествените нужди са нормални, както и да се говори за тях, без да го засрамваме при инцидент или да му налагаме чувство за вина, че не се справя. Избрах да се доверя на собствената си интуиция и на детето си, а не на социума.
Тук ви предлагам моята гледна точка и какво проработи при нас за сваляне на дневните еднократни пелени на дъщеря ми преди да навърши 2 години. Разделила съм блог статията на няколко акцента:
- Съветите и източниците, които избрах да следвам
- Как, кога започнах и колко продължи процесът
- Често задавани въпроси по темата „Приучаване към гърне“
- Равносметката
Приятно четене, а на тези, на които им предстои приучаване към гърне – пожелавам търпение! Не забравяйте, че всички деца са различни с уникални потребности и ниво на развитие, да не се сравняваме с другите, а да следваме темпото на нашето собствено дете. Дано да съм полезна!

Съветите и източниците, които избрах да следвам
Още през бременността започнах да се интересувам по темата и взех решение, че няма да правя опити за сваляне на пелените преди аз и детето да сме готови за тази голяма промяна.
Привърженик съм на специалиста в детската психоанализа Франсоаз Долто и тук също се доверих на това, което съм прочелала от нея – да изчакам периода, в който детето е когнитивно, двигателно и емоционално готово за такъв огромен преход.
В „Основни етапи на детството“ тя обръща внимание на това, че детето трябва да достигне определен етап на развитие, за да започне приучаването към гърне. Има се предвид да ходи, да пипа всичко, да се катери, да изкачва стълби, като му се дава пространство за игра и изследване.
И още – да говори все по-добре майчиния си език, да е придобило хранителни навици и да е самостоятелно за своите нужди. За нея е достатъчно на детето да му е обяснено и показано как функционира гърнето, за какво служи то и че използваме гърнето само в тоалетната, като това е единственото място за вършене на тези дейности, както правят възрастните.

Другият източник, който следвах по стъпките към приучаване на гърне е книгата на Джейми Глоуаки („Оh, cr@p! Potty Training”, Jamie Glowacki).
В този своеобразен наръчник, написан по достъпен начин и с много стегната информация, тя разделя прехода на няколко етапа, на които няма да се спирам подробно.
За нея най-подходящият период за премахване на пелените е, когато детето е на възраст между 20 и 30 месеца.
Ако родителят е преценил, че е дошъл моментът за старт – детето трябва да е здраво, да се храни добре, да приема достатъчно течности, да не се планират скорошни пътувания, да е регулиран режимът на съня на детето и родителят, който ще се занимавама с приучаването, да си освободи графика по възможност за седмица напред.
За нея явни знаци за готовността на детето са да забелязва кога пишка в памперса или пък да се крие някъде, за да дефекира, да знае песничката за азбуката („ABC song“).
Дамата, експерт по сваляне на пелените, съветва в началото, докато детето разбере какво се иска от него, да бъде без долни дрехи, вкъщи да се махнат килимите и гърнето да е на една ръка разстояние.
Вместо излишни въпроси, на които вероятно детето няма да ни отговори (от типа на „Пишка ли ти се?“ и т.н.) да подходим с „Време за гърне!“ и да включим тази дейност към ежедневието: „Сега е време за закуска, след това гърне и после излизаме“.
Тя предлага сваляне на памперсите още от първия ден, без да се слагат от време на време или за излизане, за пътуване в кола. През цялото време детето да се наблюдава, без странични дейности, за да може родителят веднага да реагира, когато се раздвижи отделителната система.
След като мине този период – предлага да се започне тренировка на детето с широки къси гащи или боксерки, но не и добре прилепнали гащички, за да не му напомнят на еднократните пелени.
През това време основно да се стои вкъщи, като могат да се правят кратки разходки около жилището. Последният етап е сваляне на нощния памперс. Тя съветва да се контролират течностите 3 часа преди лягане, както и да се вдига детето от сън, за да ходи до тоалетната.
Последната част не я приемам и аз ще продължавам да слагам памперс през нощта, докогато преценя, че детето е готово за това. Според авторката – нощният контрол обикновено се проявява около 3-годишна възраст, но това не е установена норма и при всяко дете е различно.

Третият източник на иформация, който избрах, е повлиян от метода на Мария Монтесори – припокрива се с възгледите ми за цялостното отглеждане и възпитание на дъщеря ми.
Беше ми много полезна лекцията на австралийката Фърн ван Цел (Ferne van Zyl) – сертифициран преподавател по метода „Монтесори“, с над 30-годишен опит с бебета и малко по-големи деца („toddlers“).
По думите ѝ – когато започваме този процес е необходимо да не бързаме, да се подготви детето и средата (пример с кътче в банята – гърне, придружено от кошница с аксесоари и книжки), детето да се учи да се облича и съблича самостоятелно, за да не е зависимо от майката. Дрехите му да са свободни и лесни за манипулация.
Да не се използват награди, поздравления или превъзбуждане, когато детето е използвало гърнето по предназначение. При инцидент – да се говори с равен тон къде е мястото за вършене на тези дейности и детето да участва при почистването.
Пример – „Виждам, че си мокър, ела да сложим дрехите за пране и да сложим сухи“. По думите ѝ няма стандарт за това кога да започне приучаването на гърне – едно дете може да е готово много рано, друго пък по-късно.
За избор на гърне съветът ѝ е да е стабилно и удобно, да не се плъзга лесно по пода и да се чисти лесно. Да се избягват светещи, пеещи и разсейващи гърнета. Мястото на гърнето да е в тоалетната и да се използва само по предназначение.

Как, кога започнах и колко продължи процесът?
Подготовката за гърне у дома започна отдалеч. Започнахме с любимото ни занимание – книжките. Взехме на „Чисти, спретнати и здрави“, „Арчи и гърнето“ и „Каю: Време за гърне“. Имахме много предварителни разговори за какво се използва гърнето, учехме я да си мие ръцете с вода и сапун, вече тренирахме самостоятелно обличане и събличане с помощ от нас.
Детето беше започнало да проявява и любопитство какво правим в тоалетната, чукаше на вратата, искаше да прекарва време там – да играе, да рисува, да си мие ръцете и зъбите по доста пъти на ден.
Заедно избрахме гърне и го сложихме в банята на малко килимче, с поставена кошница до него с нейни принадлежности – тоалетна хартия, мокри кърпички, книжки.
Без да насилваме процеса, оставихме тоалетните атрибути в банята, като ѝ позволявах да идва с мен до тоалетната (предполагам на никоя майка този тип компания не ѝ е чужда), когато иска и да сяда на гърнето.
Когато детето ясно изразяваше нуждите си вербално – кога е гладно, жадно или му се спи, имахме сравнително установен режим за сън, разпознаваше основните цветове, помнеше цели куплети стихчета и песнички, катереше се уверено, качваше стълби без помощ и най-отчетливият сигнал за мен – минаваха цели часове със сух памперс. Определих, че е дошъл моментът за сваляне на пелените.
Разговорите
Думите са много важни за мен и не пропусках да напомням колко е пораснала и какво умее да прави, използвах прост език за идентифициране на нуждите ѝ, наблюдавах за сигнали.
Фактори, които нарушиха хармонията на започнатия процес бяха няколко непредвидени дълги пътувания и кратко боледуване. Тренировъчните гащички също не са работещи за мен.
И отново напомням – за целия процес е нужно много търпение, подкрепа, да не унижаваме детето и да не го възнаграждаваме за свършената работа. Това са нормалните неща в живота 🙂

Често задавани въпроси по темата „Приучаване към гърне“
- Гърне или директно върху тоалетната чиния с помощна седалка?
За мен е важна самостоятелността и безопасността на детето. Ако няма как да му ги осигуря, предпочитам гърнето.
2. Лятото ли е най-подходящият сезон?
„Лято е! Време за гърне!“ – едно от най-често срещаните от мен изречения в майчинските общности. А лятото ли е време за приучаване към гърне? За мен – когато детето е готово за тази огромна крачка към света на възрастните, независимо от сезона. Но не мога да отрека, че през лятото се улеснява процесът – топло време, свобода на движение, излизания сред природата.
3. Коя е възрастта, подходяща за приучаване към гърне?
Според д-р Гергана Маркова, специалист по ранно детско развитие и основател на Детска градина и Академия за ранно детско развитие „Бобче Топче“ е доказано, че при бебетата сигналът, подаден от пикочния мехур не достига до мозъка. Ето какво казва в блога си:
“Когато бебешкият (или малкият) мехур се запълва, преминава сигнал към гръбначния мозък – този сигнал е рефлексен, като след това той се връща обратно към пикочния мехур и бебето просто го освобождава. Бебето не мисли за това, защото сигналът никога не достига до мозъка му, то просто се случва автоматично. Този автоматичен сигнал еволюира на едва около две годишна възраст, когато детето може да осъзнае пълнотата на пикочния мехур и може да започне съзнателно да задържа урината си. Затова възрастта, подходяща за адаптиране към гърне е около 2г., 2г. и 4 месеца. до около 3г. Като по-често е по-късно при момчетата.”. Д-р Маркова напомня и, че всяко дете е различно и, ако детето не е развило тази споспобност родителите да не се притесняват излишно.
Ако ви е било полезно, интересно, предстои ви приучаване към гърне или пък искате да споделите вашите методи – пишете ми в Инстаграм!
„Така или иначе, дневното и нощното зъдържане на сфинктера се получават от самосебе си, ако никога не се занимавме с тях (…) Днес, в нашето цивилизовано общество насаждането на вина относно естествените нужди е проблем, ако не и ежедневна драма на повечето, ако не и на всички преди двегодишна възраст.“ Франсоаз Долто
Автор: Петя Петкова-Пенчева