За кърменето с любов

Моят опит в кърменето – от първото засукване до отбиването

Кърменето е въпрос на личен избор. Понякога и на медицински причини. Тъжно е, че този процес се превърна в състезание и понякога провокира силно чувство за вина. В текста споделям моите лични преживявания и избор. Тук разказвам собствената си история и път, който извървях от първото до последното кърмене.

БРЕМЕННОСТ

Моята бременност съвпадна с пандемична обстановка, повече усамотение, но и възможност за спокойни дни и качествена подготовка за раждане, кърмене и първи грижи за бебчето. От уебинари и книгата на Христина Янева-Хедра „Всичко за кърменето“ се запознах с по-важни моменти. Определям за грешка, че информацията, която намирах, прочитах през пръсти и „лежах“ на усещането, че кърменето е най-естественото нещо на света. Оказа се, че далеч не е така.

РАЖДАНЕ

Родих по естествен път с индукция (предизвикано раждане със система с окситоцин). Преживяването беше чудесно (съвсем честно!), но не сложиха детето на гърдите ми за първи контакт кожа в кожа, както си представях. Поставиха го за три секунди върху нощницата ми, след което го взеха за процедури и ми го донесоха след около 4 часа – изкъпано, пухкаво, нахранено и спящо. Адреналинът ме държеше още и тези часове минаха като миг, но това са 4 часа разделени с бебето.

Акушерката, която беше на смяна дойде, за да съдейства за кърменето и първите грижи. Показа набързо какво трябва да направим, „Има ли въпроси? Няма! Айде успех, майчета“ и дотук с обучението. Беше ми неудобно да търся постоянно подкрепа и се опитвах сама. Детенцето се изнервяше, гърдите ми бяха насинени от неправилно поставяне на бебето, а гърбът ме болеше от неправилната позиция. Въпреки всичко, което бях прочела за кърменето, накрая все стигах до удобното шише с адаптирано мляко. Детето изсукваше количество и блажено си заспиваше.

Почти през цялото време, когато бебето беше с мен спеше. В моментите, в които го слагах на гърда правеше опити да засуче, на мен не ми беше удобно, започваше да се сърди и да плаче. Така стимулиране не се осъществяваше.  

По думи на Хедра – „Макар стартирането на процеса на производство на мляко да започва с отделянето на плацентата и драматичния спад на прогестерона, честото и ефективно сучене и отстраняване на млякото (коластрата) са двата фактора, които поддържат нивата на пролактина. Той е ключовият играч, отговорен за това какво ще е количеството на млякото“.

В болницата ни посъветваха да се изцеждаме само ако имаме голямо напрежение в гърдите. Аз дори помпа не си бях взела.

И така три дни, докато не се прибрах вкъщи.

ТРУДНОСТИ

Една седмица неуспешни опити, болка, плач – вече ми е като в мъгла. На косъм бях да се откажа, казвах си, че нищо не е на всяка цена. Педиатърът също не ме успокои, като ме притесни с думите, че детето не наддава достатъчно и по-добре да си минем на адаптирано мляко (съветите ѝ бяха и нощем да давам вода, за да може „коремчето да почива“, което аз не приемам). Нивата ми на стрес бяха стигнали до небето, докато не потърсих консултант по кърмене.

Момичето дойде у дома, повече от два часа разговаряхме, показва ми техники, даде ми собствената си възглавница за кърмене за неопределен период. Получих подкрепа, освободени гърди и чудесен звук от бебешко преглъщане по време на кърмене. Имах спешна нужда от допълнително стимулиране с помпа, докато нещата не потръгнат. Търсих консултантката и в следващите месеци, заради запушвания, с които се справихме заедно.

Обобщението ми – три месеца бяха нужни, за да си намеря удобни позиции, които да не водят до запушвания, детето наддаваше достатъчно добре, без да давам от време на време адаптирано мляко и да зарежа най-накрая ръчната помпа за изцеждане. За последното бях най-щастлива, не я понасях вече. Случвало се е да кърмя 1 час, след което да продължа с помпата за допълнителна стимулация още 30-тина минути и накрая тъкмо да легна и аз да почина или да хапна нещо и детето се събужда. Това се повтаряше безкрайно. Представете си реакцията ми от съвета „Спи, докато бебето спи“.

ЕКСКЛУЗИВНО КЪРМЕНЕ

Щом минаха първите три месеца – аз изплувах от дъното. Там имаше следродилна тъга, стрес, безсъние, въпреки умората, пълен хаос в ежедневието и минимални контакти с възрастни хора, които да ме подкрепят емоционално. Пропуснах да спомена, че дъщеря ми повече от месец след раждането будуваше през нощта, а през деня спеше почти постоянно. Да не говорим и постоянните колики, за които нищо не помагаше. Не се оплаквам – приемам го като част от израстването като родител.

За щастие – всичко стана по-лесно. Бях добила самочувствие, че се справям, детето се успокояваше много бързо, хранех на поискване и тревожността намаля. Кърмих ексклузивно до 6ти месец на детето, избрахме захранване, водено от бебето. Така продължих да си кърмя на поискване, нямаше стрес с мерене на количества, броене на лъжички и следене на схеми. Забавата в майчинството започна!

МОЕТО ХРАНЕНЕ

Нито през бременността, нито по време на кърмене съм се „хранила за двама“. Хапвах си, каквото ми се яде, като в седмичното меню включвах риба (тогава все още не консумирах друго месо), овесени ядки с орехи ежедневно, коприва, кисело мляко, не изключвах бобовите, а хапвах по-малко количество, филийки със сминдух (като храна, повишаваща лактацията, стига да нямате проблем с щитовидната жлеза) и много плодове и зеленчуци. Първият допир на детето с нашата храна е чрез кърмата. И друго нещо, което винаги имах наум – кърменето изгаря допълнителни между 300 и 500 калории на ден.

КРАЙ НА КЪРМЕНЕТО

Кърмих 2 години и 3 месеца. Накрая беше останало кърменето за приспиване и нощем. За дъщеря ми кърменето се беше превърнало в сериозна асоциация за заспиване. До едно време на ми пречеха нощните събуждания. Докато един ден просто не успях да стана от леглото. Падаше ми кръвното, бях изнервена, не се чувствах добре. Това се случи няколко пъти и реших, че е време да сложа край.

Моите разбирания – ако една от двете страни не иска този процес да продължава – моментът е дошъл. Започнах да подготвям детето с много говорене. Казвах колко е пораснала, колко много неща може да прави, колко неща знае. Разказвах как млякото е само за бебчетата, а тя вече е много голяма. Обясних ѝ, че вместо с кърмене, ще четем книжки и много ще се гушкаме.

На теория тя сякаш разбираше нещата. Но на практика беше много по-трудно, отколкото очаквах. Точно очакванията ми донесоха най-много напрежение и сълзи от двете страни.

В продължение на месец преборих протестите по време на приспиване с много нежност и търпение. Приспиването се случваше бавно, понякога с часове, но се случи. Останаха само нощните кърмения. Сънят беше неспокоен. Започна да се буди още по-често като новородено. Сънуваше, плачеше. И аз плачех.

Избрах си дата, която щеше да е краят на кърменето. Показвах я на календара, обяснявах, говорех. Знаех, че разбираше. Тази нощ се събуди само веднъж и попита за мляко. Отказах ѝ с цялата си любов и я прегърнах. Каза ми „Добре“ и заспа отново. И това наистина беше краят. Облекчение и за двете страни и сън през нощта. Не вярвах, че ще се случи. Тогава беше на 2 години и 3 месеца без няколко дни. От този момент повече не потърси мляко.

СЛЕД КЪРМЕНЕТО

Усещах напрежение в следващите няколко дни. Ежедневно си запарвах чай от салвия и мента, което ми донесе облекчение. А за спомен от приключението си поръчах това нежно бижу (поръчах от страница във фейсбук Megan Flower Life- тук).

За да се връщам само към хубавите моменти с усмивка за едно спокойно дете, което ми има доверие. И аз на него.

СНИМКИ: Личен архив, снимка бременност – Соня Ангелова