Petya Talks | Милена Петканова, Author at Petya Talks

статии за мен магазин

статии за мен магазин

Кодове за отстъпки

Крилати приятели
Картини, чаши, фигурки ръчна изработка

petiatalks10
РечеЗвук
Прекрасната развиваща книжка на Tаня и картите ѝ РечеЗвук

petya5
Неща с душа
Ръчно направени играчки и ресурси

petyatalks5
Магнитни плочки
Магнитни конструктори и писти

petya5
Smarty toys bg
Чудесни ресурси за игри

petyatalks10

Харесва ви съдържанието?

Едно ново измерение на злат

Едно ново измерение на златото - в тишината между два щриха с молив или четка, в топлината на ръце, които творят.

Без нужда от опит – само сърце, което да се довери на процеса. Защото там не само рисуваме. Работихме с утвърждения и НЛП за вътрешна промяна.

Споделям секунди от атмосферата на академия ДАЯ и едно от поредните събития с рисуване на Ангелина – художник, арт-терапевт и вдъхновител. Тръгнахме си със собствена картина - детайл от световноизвестното произведение на Климт "Целувката". И със спомен за златото в нас.

Следващото рисуване със злато е на 25ти юни, пиши на Ангелина за детайли ❤️

"Ще видиш ти като родиш!"

"Я се стегни малко, това бебе на тебе чака, какво ревеш?"

"Това не е нищо, като проходи, ще ти разкаже играта!"

Винаги в началото на лятото ме обземат bitter sweet моменти от времето на бременността - щастлива, притеснена, тревожна, готова и неподготвена едновременно.

Сещам се как още щом прекрачих прага на дома си, след като с бебето се прибрахме от болницата, аз не спрях да плача в продължение на дни. Защото и бебето плачеше, а аз не знаех какво му е и как да му помогна.

Още малко за плача - никога не бих и подозирала, че дори да съм сама навън, настръхвах, когато чуя бебешки плач и веднага започвах да се притеснявам за собственото ми дете. И често - забързвах обратно към вкъщи.

А днес дойдох да напомня, че "плашенето" на бъдещите майки отразява собствените ни страхове и ограничения. И няма нужда да доразклащаме и без това крехкото психично здраве на жената, която влиза в чисто нов и непознат свят.

Ако можех да кажа нещо на онази Петя от преди 5 години, щеше да е:

"Довери се на инстинкта си. На детето си. На партньора си." Just, trust me, you'll be fine 🙏🏻

Още ни държи емоцията от снощи в @kinocabana 😍

Концертите на @ru_vidi са емоция, преживяване и истинско разпускане в средата на седмицата 💃

Има ли още фенове 😁

Има и такива дни. В които не

Има и такива дни. В които не искаш съвети, не искаш кураж, не искаш надъхване. Само напомняне, че животът понякога не те носи, а те "лашка" но и, че не си сам в лодката. Или хамака 😉

Благодаря за вдъхновението за видео, мила ми @inarusinova ❤️

Преди време се замислих как

Преди време се замислих как в стремежа си да сме най-добрите, да използваме всички инструменти, които сме научили от книгите за родителството, в същото време да се опазим, да се съхраним като хора и партньори. И накрая – в разкрач между всички тези мисли и „задачи“, които сами си поставяме – ние се губим.

Много се радвам, че д-р Габор Мате доби широка популярност и че неговите книги и интервюта под една или друга форма дойдоха при мен. Много се свързвам с темата му за границите, в която той разглежда безусловната любов като основа за здравословни връзки.

❤️Какво имаме предвид под безусловна любов?
Това е приемането, разбирането и оценяването на другия, независимо от неговите действия или поведение. Такъв, какъвто е. Такова, каквото е нашето дете. „Аз те обичам, но не мога да ти позволя да ме удряш“. Показваме на детето, че всички чувства са позволени, но не и всяко поведение.

❤️А безграничната?
Това е любов без ясни лични граници – често включва саможертва, пренебрегване на себе си и „търпене на всичко“. Често се бърка с доброта, но води до емоционално изтощение, зависими отношения и съжителство с токсични модели. Според д-р Габор Мате, това често е резултат от вътрешен страх: че ако поставим граница, ще загубим любовта на другия. „Ще ти прощавам отново и отново, дори когато ме нараняваш, защото така трябва да обичам. Това знам и това правя.“

❤️Къде е границата?
Д-р Габор Мате многократно подчертава, че границите служат като механизъм за самозащита и уважение към себе си и другите. Те помагат да се избегне саможертвата и позволяват на любовта да бъде израз на взаимно уважение и подкрепа. Той говори много за това как хората, особено жените, от малки сме научени, че за да бъдем обичани, трябва да потискаме себе си. А това ражда тревожност, вина и изтощение.

Важно е да си напомняме, че можем да обичаме безусловно, но да казваме „не“ и можем да подкрепяме, без да се жертваме.

🙏🏻Оставям те с въпроса - какви граници са ти били трудни да поставиш – като майка, като партньор, като дъщеря? При мен със сигурност като майка. И всеки ден се уча. Вече почти 5 години.

Рядко ми се случва да не нам

Рядко ми се случва да не намирам думи, за да опиша нещо, което съм преживяла. В което съм повярвала, което съм усетила с цялото си тяло и ум.

"Пътят към сърцето" с водещ @lauraslavov и домакин, заедно с нейното семейството в Chillhouse Бакьово - беше една среща между колкото различни, толкова и сходни хора - търсещи, намиращи и задаващи въпроси.

Ритрийтът е комбинация от това да си сам, но и да си част от общност. Да тръгнеш по пътя на изцелението сякаш си у дома си, като оставиш суетата и предразсъдъците навън пред вратата. Да бъдеш приет в пространство, което те разбира и подкрепя. Да научиш (или може би да си припомниш) как отново да тръгнеш по пътя към сърцето. По пътя към себе си. А Лаура и Асен да те преведат през бурната река, която всъщност си самият ти.

Благодаря ви за това преживяване и че 8 години по-късно отново имах честта да бъдем заедно с вас и тази невероятно зареждаща група 🙏🏻

Лятото е пред нас и с нетърпение ще очаквам следващата ни среща ✨

А вие бихте ли отишли сами на това приключение? За мен си заслужаваше всяка трудност, преди да пристигна. И с безкрайна благодарност към хората, без които това предизвикателство нямаше да се случи 🥹

Първото нещо, което ще ме по

Първото нещо, което ще ме попиташ вероятно щеше да е дали за 1ви юни ще ходим да ядем "прасета" в сладкарницата с кръглите прозорци близо до пощата във Враца. Ах, помня ги тези тортички "парфе" с форма на прасенце. А сладкарницата отдавна я няма.

"Взеха ли ти най-накрая Барби русалка?" - право в сърцето щеше да е този въпрос. Така и не я получих, но пък я взех за дъщеря ми. Имаме я, момиче 🥹

"Вече балерина ли си" щеше да попиташ, може би?
Не, но все така обичам да танцувам, но предимно на партита до 10 😁

"Още ли се изчервяваш" - щеше да зададеш. И щях да ти кажа "Да, но вече не ме е срам" ✨

Дали мечтая, малка Петя? Мечтая - тук няма промяна за всичките тези години ❤️

Честит празник на всички малки децата около вас, но и на детското, което все от нас носи в себе си. Не го забравяйте и понякога го черепете с бонбони ❤️

💖Свързването като най-ценния подход във възпитанието на детето. По темата си говорихме с моята близка приятелка и професионалист - психолога Милена Николаева-Пантова, част от екипа на @psychologo5. Честит рожден ден, Миленка!

Ето акценти от интервюто в блога/пишете "линк", за да ви го пратя:

1. Детето не е празен лист, който ние „попълваме“, а личност със свои мисли, емоции и потребности.

2. Възпитанието с уважение означава да се вслушваме в детето, да поставяме граници с грижа и да разбираме поведението му, вместо да го „поправяме“.

3. Когато родителят е спокоен и се грижи за себе си, той има повече ресурс да бъде свързан с детето.

4. Насилието – физическо или емоционално – никога не води до здрава връзка или желано поведение.

5. Разбирането, че поведението е израз на емоции и нужди, променя начина, по който гледаме на “трудните моменти”.

В интервюто говорим още:
💬 защо наказанията не работят,
💬 какво стои зад „лошото поведение“,
💬 и защо спокойният родител е най-големият подарък за детето си.

🔗 Прочети цялото интервю в блога ❤️

статии за мен магазин

petyatalks@gmail.com

|

© PetyaTalks

|

Политика за поверителност