Интервю с Ина Русинова, онлайн треньор и собственик на малък бизнес
„С това не се играе така, а така“. Понякога в стремежа си да сме най-отдадени, най-полезни, най-отговорни към децата си, забравяме тяхната задача на този свят – да се учат, да изследват, да опознават. Колко пъти ми се е искало да се намеся в играта на детето, особено когато виждам, че не се справя, но с времето започнах да нацелвам точния момент кога да се включа – след редица направени усилия и малко преди да настъпи фрустрация. Не винаги нещата са такива, но понякога да не вземем участие в дейността на детето, е много ценно.
Днес ви срещам с една дама, обучена по темата за самостоятелна детска игра, обожава да се движи и да раздвижва останалите и не на последно място – осъзнат и отговорен родител. Поговорихме си и за позитивното родителство и пътят ни към себе си, заедно с израстването на детето. Запознайте се с Ина Русинова.
Родена съм в Карлово и през по-голямата част от живота си съм живяла тук. Малкото изключение са около 5 години в Лондон.
По образование съм макроикономист, но никога не съм работила в тази сфера. В Лондон учих в колеж за личен треньор (Personal training and fitness instructing) и свързани с работата курсове за по-специфични групи клиенти.
Работя като личен треньор и управлявам малък бизнес с детски играчки с отоврен край.
Това, което ме привлече към тази сфера е знанието как движението може да ни помогне да се чувстваме по-добре.
След като станах майка, открих един друг свят и един друг човек в себе си, който има нужда от много търпение и подкрепа, за да израсне и да се опознае.
САМОСТОЯТЕЛНА ИГРА
Самостоятелната игра е нещо, за което трябва да се погрижим ние родителите. Не че децата не могат да играят, напротив, това е най-естественият за тях начин да изучават света и социалните ситуации.
Ние често се месим в играта на децата и не ги оставяме да вършат това, което правят най-добре.
Например, ако детето строи кула от дървени плодове, ние ще го спрем и ще му кажем, че не се играе така, а по друг начин. Но защо? Къде има писано правило как се играе с определена играчка? Детето вижда дървена ябълка с лепенки по средата за рязане с ножче. Да, то ще играе и така в даден момент. Но сега за него това е кубче. После може да е телефон. Утре, товар за багера.
Друго важно нещо е да им даваме пример. Когато седнем да играем с тях, без да се натрапваме и прекъсваме, да играем по начин, който те не са виждали. Така им даваме идеи за нещо ново.
Курсът за самостоятелна игра, който изкарах при Juliana Ong @storiesofplay ми беше много полезен не само заради детето, а и заради мен самата (получих и повече време за мен). Отвори ми и очите за грешките, които правят повечето хора:
- прибирането на играчките в кутии и кошове, вместо да са видими и достъпни за детето
- липсва място/кът за игра
- поставянето на всички играчки в стая, в която детето трябва да е само (например детската стая, а родителят е в хола) – децата обичат родителите им да са наблизо, независимо че играят сами
- прекалената намеса в игрите, липсата на отворени играчки.
ДА ОСТАВЯМЕ ДЕЦАТА ДА СКУЧАЯТ
Ако постоянно им намираме занимания, няма как да се научат да играят сами, както и ако винаги решаваме проблемите вместо тях, никога няма да се научат да се справят с трудни ситуации.
Освен нашата намеса, важни са и играчките. Тези с отворен край да най-подходящи. Такива, които нямат батерии, картина, песни и т.н. Това са кукли, фигурки, колички, кубчета, магнитни плочки, декоративни плодове и зеленчуци, декоративни прибори, купички, кофички – всичко това са играчки с отворен край, т.е. детето решава какво и как да играе с него.
Играчките на батерии са активни играчки и единственото, което прави детето с тях е да ги гледа или слуша. Те не стимулират въображението на детето, което е изключително важно за самостоятелната игра и за развитието на детето.
Структурираната игра също има своите ползи. В самото начало, когато детето в много малко, може да му отправите „покана за игра”. Да строите нещо за него, докато спи например. Настолните игри са чудесен начин да прекарате повече време заедно, както за умения като концентрация, комуникация, споделяне, губене и т.н.
МАГНИТНИ ПЛОЧКИ
За магнитните плочки научих от любим профил в Инстаграм @zo.and.sunny. Тогава Зо (момиченце вече на 4г.) беше още много малка и майка й разказваше за ежедневието им. Всеки ден споделяше тези плочки и снимаше как детето си играе с часове. Бях изумена какви неща прави с тях на тази ранна възраст. Тогава се разрових и поръчах един комплект от Англия. Само след няколко седмици игра вкъщи поръчах още един. После за всеки празник казвах на близките, че не искаме други подаръци освен плочки.
И при поредното ровене, защото цените на качествените плочки могат да са невероятно високи, попаднах на марката MNTL. Мина ми през ума, че би било страхотно да ги има тук в България (тогава още нямаше никакви на пазара), поех риска и поръчах. Можете да разгледате на сайта ми – magnetictiles.net
ПОЗИТИВНО РОДИТЕЛСТВО
Позитивното родителство беше нещо като спасителен пояс, за който се хванах, когато имах отчаяна нужда. Сблъсках се два силни характера едновременно, този на детето и моя собствен. Навлязох бързо в сферата на позитивното родителство, защото мислех, че то отговаря на всички въпроси, но се оказа, че нещата не са така лесни и повърхностни. „Когато детето направи това, ти кажи онова” не е най-добрият начин да се свържем с него.
С времето разбрах, че не децата са тези, които имат нужда от възпитание, а ние самите. Те попиват всичко от нас. Профилът ми в социалните мрежи претърпява промените заедно с промените вътре в мен. Към този момент съм взела решение, че искам да получавам по-малко информация свързана с темата и да наблюдавам себе си. Претрупването със съвети и идеи ми действа натоварващо и ме кара да се чувствам по някакъв изкуствен начин зле и не на място.
И все пак – идеята да приемаме децата като събеседници, които заслужават внимание, подкрепа и уважение, е изключително ценна. Единственото, което исках да засегна като негативен аспект е прекаленото наводнение с информация – книги, профили, статии и т.н То обърква и размива цялата идея на опростяването на отношенията към децата. Има един обикновен въпрос, който често помага в напрегнати ситуации:
Как бихме постъпили с някой възрастен в този момент? С наш приятел или близък? Това ни дава ясен пример дали се отклоняваме от естественото общуване.
ДЕЦАТА КАТО УЧИТЕЛИ
Най-важните ми приоритети като майка са дълбоко свързани с мен самата. Вярвам, че децата копират всичко от нас и това води до необходимостта да работя върху себе си и върху това какъв пример давам. Често забелязвам поведение у детето, което ме провокира. Спирам и се замислям (когато успея, разбира се) това поведение не ми ли е познато? Не съм ли аз така припряна доста често? Не се ли изнервям аз по този начин, който виждам сега отсреща? И така си имам една обратна връзка.
КАК СЕ СЪХРАНИХ ПО ВРЕМЕ НА МАЙЧИНСТВОТО
Да се съхраня ментално в майчинството ми помогна много комуникацията с единомислещи хора. Тъй като рядко или почти никога не срещам такива в най-близкото ми обкръжение, намерих такива в социалните мрежи. Чувствам тези хора близки до мен и до моите разбирания, споделям с тях тревогите и радостите си и се радвам, че мога да използвам телефона си за нещо толкова приятно. Препоръчвам по-малко четене по темата за родителството и повече време прекарано с децата.
За мен много изчерпателен подкаст на тази тема е на Мария Петрова – Пътят на родителя. Има още много страхотни профили, но ще оставя всеки да усети подходящия за себе си.
АВТОР: Петя Петкова-Пенчева
СНИМКИ: Ина – личен архив, Canva
Профили на Ина в социалните мрежи:
Спорт и личен треньор: @inarusinova
Родителство: @little.bunny.thrives
Магнитни плочки: @magnitniplochki
Последно от мен в Инстаграм:
