Изкушена съм от психологията още от тийнейджърските ми години. „Мълчанието на агнетата“ от Томас Харис остави трайна следа у мен навремето и бях категорична, че ще следвам психология в университета. Оказах се по-добра в писането на есета и ме приеха „Журналистика“. За лично удоволствие записах магистратура Организационна психология в Софийския университет и там се срещнах с много добри специалисти и вече добри приятели. Един от тях е Милена, която днес работи като психолог с деца и възрастни.
Поговорихме си за:
- Предизвикателства в развитието на децата до 3-годишна възраст
- Методи на възпитание
- Стимулиране на самостоятелност
- Емоциите на най-малките
- Развитие на фина моторика
- Кога да потърсим психолог?
ДЕЦАТА МЕЖДУ 0-3 ГОДИНИ
Развитието на децата от раждането до 3 години е изключително интензивно. Критичните моменти са много и маркират по-нататъшното развитие на човека през целия му живот. На книжния пазар има много добра литература, която да ориентира младите родители за този период. Препоръката ми е, що се отнася до двигателното и когнитивното развитие, да се доверят на български специалисти, тъй като техните проучвания са съобразени с българската популация, която има своите специфики. Това, което казвам на родителите, които идват при мен, наред с всички препоръки, е да вярват на инстинктите си, на интуицията си, а тя е добре развита при повечето от тях. Забелязала съм, че майките (основно) винаги усещат, че има нещо притеснително в развитието на детето им, дори когато всички около тях им казват, че няма повод за притеснение. И това е първата крачка. Ако позволят на това усещане, чувство, инстинкт да ги води, те ще намерят правилното четиво, специалист, помощ. Препоръката ми е да не се колебаят да потърсят съвет или консултация, дори и да се окаже фалшива тревога.
Най-важното за мен е да общувате с детето си, седнете на земята и играйте – това е добра основа.
НАЙ-ЧЕСТИ ПРИТЕСНЕНИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ
Ако търсим поводи за притеснение, ще намерим в изобилие. Ще посоча едни от най-често срещаните. Например проговарянето и прохождането. Това са сложни процеси, които може да се разделят на отделни етапи. Тези етапи следват естествения ход на развитие на малкия човек, ние го наричаме „онтогенеза“. Когато има пропуски в тези етапи, е нужно да проверим със специалист има ли повод за притеснение. Дори и да установим, че има затруднения, важното е навременно им идентифициране. Ранното регистриране на трудности позволява своевременна намеса и преодоляване им. Понякога забавяне от дори месец-два е критично.
МЕТОДИ НА ВЪЗПИТАНИЕ
Привърженик съм на всяка методика/теория/школа, чиито принципи включват зачитане на детето като личност. За мен това е основополагащо. Приемам, че срещу мен стои бъдещ мъж или жена, който един ден ще взима решения, на свой ред ще има свои деца, и аз, макар и за кратко, ще участвам в изграждането на неговата личност. Много е отговорно, но аз го чувствам повече като привилегия и това ми носи радост и смисъл. Ако трябва да спомена конкретен автор, това ще е Франсоаз Долто. Нейните идеи за мен са фундаментални в разбирането на детския психичен живот.
ИМА ЛИ ПРАВИЛНО И ГРЕШНО ПРИ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА
Трудно мога да определя кое е правилно и грешно, тъй като всеки родител има свои принципи, възпитание и морал и това определя как ще пречупи методиката през своите очи. Това, което наблюдавам е, че много често родителите се изкушават да заменят принципите на дадена система или методика с нейното търговско изражение. Както сме свидетели, на пазара има хиляди материали, играчки, които се предлагат под „логото“ на известна педагогическа или психологическа методика, каквато е Монтесори, например. Никоя методика не е съвършена, но всяка има своите ценни идеи. Лично аз в работата си взаимствам идеи от различни специалисти, но първо проверява дали аз самата вярвам в тях, дали импонират на собствената ми личност. Рядко се интересувам колко са известни и успешни те.
САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА ДЕЦАТА – ПЪРВИ СТЪПКИ
Самостоятелност се възпитава още от първите месеци след раждането. Най-доброто нещо, което един родител може да даде на своето дете, е сигурната база на неговата собствена фигура. Ако родителят осигури на детето си стабилно и защитено психологическо пространство, то ще има порива и смелостта да изследва най-близкото си обкръжение, като постепенно с израстването си ще има нужда да разширява периметъра. Този изследователски порив е добре да бъде стимулиран от родителя като оставя детето да изучава света непосредствено чрез сетивата си. В тази ранна възраст децата са в своята сензорно-моторна фаза, което означава, че развиват себе си чрез движение на тялото си в пространството и чрез сетивата си.
ЕМОЦИИТЕ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
Детето учи като наблюдава родителите си, това е аксиома. На първо място то научава за емоциите и тяхната регулация като вижда как родителят ги изразява. Нужно е самите ние като възрастни да се научим на осъзнатост за собствените си емоционални състояния. Това не означава да ги скриваме или да си налагаме свръхконтрол. Означава да си даваме ясна сметка за това, че например в момента сме ядосани, гневни, тъжни, радостни и да назовем тази емоция с дума. Ние хората сме езикови същества, както казва Долто, и имаме нужда от понятия за феномените в нашия свят, както и за собствените си физиологични и психически състояния. Когато дадено явление има дума, то е овладяно, така да се каже. Назованото е познатото, а оттам подлежи и на контрол и регулация.
Ако „сме си изпуснали“ нервите пред детето – да се извиним.
ФИНА МОТОРИКА В ЕЖЕДНЕВИЕТО НА МАЛКОТО ДЕТЕ
Развитието на фината моторика следва естествения ход на общото двигателно развитие на детето. Тя засяга прецизните движения на ръката, пръстите ѝ и координацията им, както и координацията око-ръка. Развитието на детето е поетапно. Детето използва активно ръцете си в първите месеци от появата си на бял свят. Първоначално като посяга към най-близките обекти, после като обърне дланта си и пипне лицето си, като изследва собственото си тяло. Относно това как е добре да стимулираме развитието на фината моторика – по най-естествения начин. Като позволим на детето да докосва различни по големина и текстура предмети и материали; като му позволим да се поизцапа понякога. На човешките същества е дадено да развиват мозъците и телата си в съвършен синхрон. Фините моторни умения не могат да се развият без да се развият сензорните системи, оттам това способства изграждането невронни мрежи в мозъка, които подсигуряват прецизното изпълнение на хиляди операции на човешкото тяло и психика. Така, че когато например заедно с детето играем топка боси на пясъка и на тревата, това едновременно подпомага двигателното развитие и координация, стимулира тактилните функции, а и зарежда детето с положителни емоции, които остават като паметови следи, а те спомагат за изграждането на една уверена и стабилна личност.
КОГА ДЕТЕТО Е ГОТОВО ЗА ОПРЕДЕЛЕНА АКТИВНОСТ
Като наблюдаваме дали когато подаваме нов стимул под формата на играчка или подадем инструкция. Така проверяваме дали детето може да изпълни дадено умение, детето тръгва ли с увереност или пък с отказ и каква е степента на фрустрация. Нужно е да сме внимателни и чувствителни към посланията на детето, а не да реагираме с настойчивост и пришпорване при отказ, например. Ще постигнем само още по-голям негативизъм. А това вероятно ни показва, че детето има нужда от време и от търпение от наша страна.
КОГА ДА ПОТЪРСИМ ПСИХОЛОГ
Във всяка ситуация, в която тревогата ни пречи да разсъждаваме. Когато имаме притеснения и не намираме нужния ни отговор или когато сме изправени пред труден избор. Консултацията с психолог носи на родителя спокойствие, което му помага да вземе правилно решение за себе си и детето. Родителството е пътешествие, за което са ни нужни компас и карта. Ние, които сме посветили професионалния си път на детското развитие, разполагаме с тях. Другото е обич и търпение.
Милена е част от профеионалният екип на ПсихоЛого5, повече информация за нея можете да намерите в нейния сайт тук.
снимки: Милена Николаева, Canva
Автор: Петя Петкова
Намерете ме и в Инстаграм @petyatalks
