Моите 3 горчиво-сладки години у дома с малко дете
Когато преди години приятелките ми решаваха, че е дошъл моментът и, слава богу, са имали възможността да станат майки, аз виждах майчинството така – поспиващо детенце с големи бузки, което от време на време се буди да хапва, разходки и игри. Понякога поплаква и това е. Чудех се как с дни не ми връщат обаждане и често се случва да отменим среща. И все държаха да се видим без детето. Всичко това ми беше много непонятно.
Когато станах родител преди 3 години, аз бях хормонално опиянена в началото, а първите 3 месеца гледам и да не си ги спомням вече. В главата ми имаше челен сблъсък между неувереност, тревога, пълен крах на живота, който съм имала да момента.
За тези три години получих какви ли не реплики: „Нямаш кърма, не мъчи детето“, „Не го учи на ръце, после ще се ядосваш“, „Спи, докато бебето спи, сега ти е моментът“, „Не го успокоявай, нека пореве малко, да му се развият дробчетата“, „Първата ти работа за деня след ставането е да сготвиш„, „Нищо ли не спортуваш, а тези килограми как ще ги свалиш?„… Мога да продължа до безкрай. Това, което последно ме жегна преди няколко месеца беше репликата „Как беше майчинството, чудеше се какво да правиш по цял ден, нали?“.
Реших да споделя част от „чуденето“ ми. Не за да се оплача и да кажа каква многострадална майка съм или как се справям с всичко, или още по-важно – как НЕ се справям с всичко. Не за да ви създам чувство за вина – вярвам, че всеки от нас прави това, на което е способен! А за да си затвърдите, че всеки има свое си трудно и защо не бива да се сравняваме или съдим.
НАЧАЛОТО
Когато детето е първо в семейството – и двамата родители претърпяват шок (за едни малък, за други като нас – голям). Колкото и да са имали време да се настроят психически, че вече няма да са само двама, дай боже, до края на живота си, новият човек в семейството тотално променя ежедневието.
Когато се роди нашето дете – беше в извънредна епидемична обстановка. В болницата не допускаха посещения, за щастие случих на прекрасни съквартирантки, които много ми помогнаха. Вероятно от адреналина, не усещах нито болка, нито притеснение. Не ми съдействаха особено с насоки за кърменето, аз си казах „Като се прибера ще оправя работата, няма проблем.“ Имаше проблем.
В момента, в който влязох у дома – голяма част от денонощието прекарвах в плач. Започна болката и неприятно усещане за дърпане от няколкото конци, които ми бяха сложили. Не можех да сядам нормално с дни. От неправилното напъване при раждането бях получила и други „екстри“, за които не бях подготвена. Болка в гърдите и синини, заради неправилно поставяне на детето да суче.
Вменявах си, че не се справям, не можех да успокоя детето си, не мога да му дам, каквото иска. Каквото и да правехме, не успявахме да обърнем режима от утробата в първия месец. През деня спеше и я будехме за мляко, през нощта будуваше. Будувахме и ние на смени. Имаше и много неприятни колики. За количка да не говорим – задържаше се по 15-тина минути най-много.
„СПИ, ДОКАТО БЕБЕТО СПИ“
Крайно уморена бях в началото. Но притеснението ми и новото огромно и непознато досега чувство за вина не ми позволяваше да мигна. Докато се регулира кърмата (до 3-тия месец може би) след кърмене почти час, се стимулирах още трийсетина минути с помпата, след което детето вече се събуждаше и всичко започваше отначало. Така по 8 пъти на ден, ако не и повече. Отделно – имах нужда от храна, вода, баня и социални контакти. За щастие – този период беше кратък.
Залитах и в прекалено потъване в социалните мрежи, неподбиране на информацията и неадекватни покупки за детето, но и това премина.
Опитвала съм да спя – лягам, отпускам се, въртя се и детето се събужда. Понякога се е получавало, но са единични случаи.
Добавям тук и периода, когато детето започна да пропуска следобедния сън, въпреки всичките ми усилия.
Това, което за мен се оказа много важно и ценно – да не домакинствам, докато детето спи. Има няколко ползи от това – не шумя, за да не го събудя, намирам време за себе си. Върша тези дейности, когато детето е будно, за да види какъв е редът у дома и че нищо не отива магически на мястото си. Избирах си почивка, докато бебето спи с лакиране на нокти, четене на книга, слушане на интервюта, разговори с близки.
„НЕ УЧИ ДЕТЕТО НА РЪЦЕ“
Първите три месеца от живота си дъщеря ми имаше неприятни колики. Свиваше крачетата, изчервяваше се, гърчеше се във всички посоки. И есенцията – не заспиваше в легнало положение. Представете си едни 14 часа (примерно) от деня да прекарате с дете върху себе си. Необходима е комбинативност и гъвкавост, за да задоволите поне физиологичните си нужди.
И тогава, и с порастването на детето съм откликвала на всичките му неразположения с внимание, много прегръдки и много говорене – с догадки, с въпроси, с обяснения. Виждам и вярвам, че така не само съм помогнала на детето си в труден момент, а и съм му показала пътя към регулирането на собствените си емоции.
Носих със слинг и раници до 2-годишна възраст. Това действие ми донесе (и на мен, и на таткото) допълнителна близост с детето, пък и бързина, ако трябва да отида до конкретно място и две свободни ръце, за да си свърша нещо.
И така – един ден тя просто не искаше да я нося вече. Да, идва и този момент. Заедно сме извървявали много километри за ръка, като сме спирали за почивка на някоя пейка, без дори да се сети за носене.
ОЩЕ МАЛКО ЗА СПАНЕТО
Това се оказа най-чувствителната тема за мен. Sleep deprivation се използва в английския и за мен е много точно. Да не бъде сънят само за теб е много тежко и трудно. Тъкмо си се отпуснал – плач. Тъкмо ти се доспи – плач. Избиване на зъби, нови умения – плач, плач, плач. И все в малките часове на нощта. Случвало се е буденията през нощта да са през 40 минути. А денят след такива нощи е много, много дълъг.
Преминаване от повече дремки през деня, на три, на две, на една. Да започне детето да не иска да спи следобед. Всичко това ми донесе много стрес.
Всичко се оправи от само себе си. Въпреки притесненията ми, въпреки труда ми, въпреки консултации по сън. Когато се успокоих – тогава сякаш нещата си дойдоха на мястото.
Дъщеря ми започна да спи по цяла нощ след 2-годишна възраст, когато я отбих. Година по-късно все още се буди от време на време през нощта, особено при пътувания, посещения на нови места, преживявания. Съответно – будя се и аз, макар да не е нужна намесата ми.
„КАКВО ПРАВИШ ПО ЦЯЛ ДЕН?“
Този въпрос винаги ме е карал да се усмихвам и да подминавам без дори да обяснявам. Срещнах преди време думите „Не е трудно да гледаш дете. Трудно е да вършиш всичко останало, докато гледаш дете.“. Приоритети – това е моята есенция по тази тема.
И така, ако приемем, че заедно с детето вече сме излезли от най-бебешкия период. Вече са налице всички зъби. Започва осъзнаването на детето,че е отделна личност, която може да взима определени решения за живота си и, че може да променя света около себе си с действията си. За всичко това е необходимо безкрайно търпение и обяснение. Да науча на търпение и себе си, и собственото си дете.
За да намаля така наречените „тантруми“ (кризи) направих всичко по силите си, за да подпомогна проговарянето на детето. В това число – кърмене, ЗВБ захранване, ежедневно четене на много книжки, много говорене, нула екрани, игри, развиване на фина моторика (която е тясно свързана и с говорните възможности). Сама видях, че когато детето почувства, че е разбрано, то е и по-спокойно.
Игри за координация, фина моторика, груба моторика, четене на десетки детски книжки са само част от активностите, които са част от ежедневието.
Заниманията са едно на ръка. Какво се случва през деня, когато нямам помощ у дома, а мъжът ми е до късно на работа? Освен грижата по детето – хигиена, хранене, активности, разходка – пазаруване, поддържка на дома, готвене, подреждане по минимум един път в деня.
Отделно от това – ходене по институции, прегледи, изследвания в рамките на работния ден, с цената на личното време и почивка по време на работа на партньора ми. С предварително планиране са ми и всички срещи с близки и приятели, посещение на мероприятия. Живот по график и следене на часовника.
Тук е мястото да обърна внимание и на моментите, когато аз не се чувствам добре. Не съм се наспала, детето е „залепено“ за мен, поради някакво неразположение, иска то да прави всичко вместо мен (например да посегна за прахосмукачката и то с вик пристига „Искам аз!!!“, което означава, че няма как да се свърши задачата) или пък е болно. Тогава всички задачи, време за себе си и изобщо цялото ежедневие отива на заден план.
И не на последно място – и аз съм човек! Моменти, в които не ми се готви, не ми се чисти, не ми се подрежда, не ми се излиза, не ми се четат книжки. Когато имам нужда никой да не ме занимава, никой да не влиза с мен до тоалетната, никой да не виси по краката ми, да не мрънка – поне за някакъв период от време, за да събера ресурс за справяне и да не бъда груба със семейството си. Да отида да се видя насаме с приятелка, да отида на йога, на фризьор, на козметик, да почета книга. Да прекарам време само с партньора си. С роднини надалеч, с партньора ми непрестанно си предаваме щафетата.
Пример за един перфектен ден с малко дете*
(*дете на една дрямка и което спи цялата нощ, клинично здраво, няма новост в ежедневието, не спало до по-късно следобеден сън, не е пропускало следобеден сън и изобщо всичко е „по план“)
6:00-7:30 време за мен, подготвяне на закуска, пускане на пералня
7:30-8:00 събуждане на детето
8:30-9:30 хигиена, обличане, закуска, игри
10:00-12:30 простиране, подготовка за навън, разходка, play date, пазаруване/готвене
13:30 – 15:30 книжки и сън, време за мен под формата на четене, учене, писане, подготовка на следобедна закуска
15:30-16:30 хигиена, следобедна закуска, игри, прахосмукачка, миене на съдове, подреждане
17:00-18:30 разходка, готвене, подготовка за вечеря (понякога йога – тогава тези дейности се поемат от партньора)
19:30-21:30 (в най-добрия и мечтан случай) вечеря, игри, баня, ритуали за сън, книжки, сън
21:30-00:00 време за мен и партньора. Често предимно за мен – заради блога и Инстаграм или курс, който съм записала, с цената на общото ни време като двойка. Задължително книга преди сън, без електронни устройства преди лягане.
ХИГИЕНА И ХРАНЕНЕ
Когато дъщеря ми беше все още с памерс, загубвах бройката на пелените за един ден. След всяка смяна следваше миене, мазане, понякога преобличане. По много пъти на ден.
Приучването към гърне също изисква неимоверни усилия от страна на родителите (най-често майката). Успях да осигуря спокойно и приятно преживяване за детето, макар за мен да беше неудобство, трудност и често пране.
Захранването, което избрахме, е водено от бебето. Страхотен избор, за който до ден днешен откривам нови и нови ползи. Въпреки това – ЗВБ означава мазане, хвърляне по земята, по-бавно намаляване на кърменията през деня, миене, чистене и пране след всяко хранене. За щастие, кратък е този период. Детето рано се научи да се храни самостоятелно, не изпитваше притеснение от нови храни или текстури, научи да назовава качествата на храната („Тази череша е по-сочна от тази, опитай!“ и т.н.). Детето от самото начало е пълноправен член на трапезата, участва в приготвянето на храната, сервирането. Научи се от ранна възраст да използва чаша и прибори.
За самостоятелното обличане отново е нужна гигантска доза търпение. И даване на свобода, без да бързаме. Все още помагаме, когато е нужно. Приятно е да гледаме как се справя сама.
Миенето на ръцете и зъбите също изисква отдаденост и постоянство. Обяснения, личен пример и много игри направиха от процесите – навици. Прибираме ли се от вън, подготвяме се за хранене или сме се нахранили – мием ръцете. Ставаме ли от сън или лягаме – зъбите. Правила, които не се пристъпват.
Да не говорим за всички периоди, които носят напрежение – не иска да излезе с определена дреха, обувки, не иска да сложи яке, не иска да си мие косата, иска една определена книжка отново и отново. Или пък сме позволили на детето да изучава жилището, вдъхновена и окрилена от Монтесори, с цената на пълен хаос (понякога), изваждане на дрехи от шкафовете и всевъзможни експерименти, след които има нужда да се подрежда и чисти.
АДАПТАЦИЯ ЗА ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Рано или късно – този момент от живота на родителите и деца идва. Усилията ми месеци наред бяха насочени към четене, разиграване на сцени, разходки до детски градини, посещение на градини заедно с детето, много разговори, затвърждаване на умения.
С настъпването на същинската раздяла – много разбиране, прегръдки, още повече отдадено време с детето, за да се справим заедно с огромната промяна за всички. И много търпение с напасването, бързането и новия режим. Да не говорим и промяната с връщането ми на работа и плача, който ми къса сърцето понякога сутрин на раздяла.
ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ, ЗДРАВЕ И ВРЕМЕ ЗА СЕБЕ СИ
При добра организация на деня и с цената на по-малко сън, през втората година по майчинство записах редица курсове в СофтУни по Дигитален маркетинг. Лекциите са около 3 часа, някои от курсовете се застъпваха. Във всяка свободна минута от деня слушах лекции, записвах, подготвях курсови проекти, подгтовях се за изпит. До края на годината стигнах до бърнаут. Тогава се наложиха някои промени в навиците и ежедневието ми. Смело мога да кажа, че сега съм спокойна и нищо не правя на всяка цена.
Сложих брекети на зъбите си – нещо, което отлагах още от тийнейджърските ми години. Не само заради естетическия му ефект, а и заради здравето ми – едно от най-добрите решения, които съм взимала за себе си. Към края на лечението съм, няма как да не съм по-доволна от резултата. Неразположението е кратко, но пък всеки месец, след смяна на дъгата, която пристяга зъбите. Преживява се с широка усмивка.
Започнах да споделям майчинството си в Инстаграм и тук в блога си. Открих, че това е моят начин да изпускам натрупаното напрежение и да си намирам съмишленици, които ме разбират и ми помагат. Завързах и ценни приятелства!
Прочетох и десетки книги за родителството (и не само), които ми дадоха нова перспектива и поле за размисъл. Още толкова ме очакват на нощното шкафче.
С няколко изречения бих включила и още теми, с които ми се налага да се справям и защо в някои дни нищо не е „по план“.
Пътване с малко дете – объркан режим, много нощни будения, неудобство, съобразяване с детето и моментите му усещания.
Чувството за вина, което не отминава с времето – „Ето детето плаче, а аз излизам навън, преди да се е успокоила!“
Непоискани съвети и mom shaming – досадните включвания от близки и не толкова близки, които могат да разклатят усещането ми за справяне. „Защо детето е навън, защо е босо, защо не е босо“ и т.н.
Лично неразположение и раздразнение всеки месец, свързано с ПМС.
Дните, в които съм спала пълноценно нощта и не мога да стана от леглото.
Моментите, когато не ми се играе, не ми се четат книжки, нямам желание за нищо.
Отделно от всичко – огромната отговорност, която носим на плещите си 24 часа на ден и добрият пример, който постоянно се стремим да даваме, защото децата копират и попиват всичко, което видят, имам нужда от откъсване. Нужно е да оставаме сами без дете – ако не може всеки ден, то поне няколко пъти седмично, за да се чувства добре цялото семейство.
„НЕ МИ ЗВУЧИ КАТО ДА ПРАВИШ КОЙ ЗНАЕ КАКВО“
Ако сте стигнали до тук, ви благодаря от сърце! Завършвам с това:
„Мамо, ядосах се, когато каза, че няма да излизаме“, „Ще се справиш чудесно на новото място, ела да те прегърна!“, „Съжалявам, татко, счупих копчето!“, „Жадна съм, ще отида да си сипя вода“, „Благодаря ти“, „Обичам те“. Изречения от устата на дете, което няма и 3 години.
Мога да кажа само едно нещо, което прочетох преди време: „Аз ще правя, каквото трябва, пък да става, каквото ще“. Вярвам, че съм го направила. Правите го и вие и ви поздравявам!
Ако се припознавате в моята своебразна изповед, пишете ми или споделете статията с приятели, за мен е огромна подкрепа!
АВТОР: Петя Петкова-Пенчева, @petyatalks
Последно от мен в Инстаграм:
