Интервю с Елена Михайлова-Бурова
Първата ми среща с КиндиРу беше през една снежна февруарска сутрин. Тогава Радина нямаше и 6 месеца. Бях запозната с методиката отдавна и нямах търпение да опитам. С влизането, макар да бях една непозната с маска, бях посрещната като специален и много чакан гост. На шега се записах в групов час и вече близо 2 години КиндиРу е част от ежедневието ни. Ползите за мен са огромни, съдя по дъщеричката си. Давам малък пример – в някои неспокойни нощи единствено песничките от занятията ни са я успокоявали. Сега КиндиРу уроците ѝ носят радост, стимулирана е по всякакъв начин да развива потенциала, който всяко дете крие у себе си и е уверена сред връстници. Всичко това – благодарение на средата, в която попаднахме в близкия ни КиндиРу център. Срещам ви с Ели – нашата първа учителка.
КиндиРу накратко
КиндиРу е австралийска методика за ранно детско развитие. Програмата включва активности, които подпомагат детето в различни сфери на развитие – двигателна, социална, емоционална и познавателна. Ключовото за програмата е, че това се случва в партньорство с родител или човекът, който се грижи за детето. Важно е да се отбележи, че Киндиру е превенция, а не терапия. В програмата може да участват бебета и деца на възраст от 6 месеца до 7 години. Един урок в Киндиру е с продължителност 45 минути.
Активности
Активностите в определената възрастова група са подбрани спрямо етапа на развитие на детето. Вземат се предвид възможностите, които имат двигателната и нервната система към този момент, както и нуждата от развитие на определени умения. Всички дейности са с нарастваща сложност. Например в клас „Платипус“ (от 6 седмици до пропълзяване), в който са най-малките ни бебета, ще повдигаме леко гърди от пода, докато бебето е по корем.
В следващото ниво клас „Уомбат“ бебетата вече са мобилни, имат повече сила в горната част на тялото и това упражнение ще изглежда като „планк“ (позиция дъска). За едно проходило дете в клас „Пингвин“ същата тази активност вече се превръща в ръчна количка. За още по-големите деца, които имат нужда от предизвикателство, ръчната количка е самото дете, а на гърба си могат да превозват лек товар (бобена торбичка, например) и да го пренасят на определено място, както и да сменят посоките на движение. Това е едно чудесно упражнение, игра за развитие на сила в горна част на тялото и координация.
Участието на възрастния е много ключово, защото всяко дете има нужда от активен възрастен в процеса на учене. Единствено в последния клас „Летяща лисица“, в който децата са на възраст между 5-7 годишна възраст, не се изисква присъствието на родител/възрастен. Това е така, защото очакваме на тази възраст децата вече да са усвоили умения, които им помагат да следват инструкции на учител, както и добър самоконтрол над тялото. Този клас е обособен с цел предучилищна и училищна подготовка.
Музика и развитие
За начало и край на всеки урок винаги се използва една и съща песничка като ясна рамка. Тази структура дава на децата, а и на нас възрастните, предвидимост в това, което се случва. Децата трудно се ориентират в хаос и често го изразяват с необичайно, опозиционно или тревожно поведение. Песничките, които използваме в урока са специално създадени от австралийски специалисти, които работят вече 40 години върху програмата. Музиката помага на децата да се забавляват и да учат под формата на игра. Често ни се случва по време на урока децата да правят конкретна активност още преди да е подадена устната инструкция, защото те знаят какво следва само по песничката, която звучи. Целта на всичко това е да създадем за децата приятна атмосфера, на която да се доверят и да изграждат в себе си умения, които да ги направят уверени личности.
Фина и груба моторика
Когато детето е още бебе то започва да опознава тялото си и да го контролира като преодолява първичните рефлекси и извършва волеви, целенасочени движения. Развитието на моториката се случва като първо се придобие контрол над едрата група мускули (крайниците) и постепенно стигнем до фините движения. Често насърчавам родителите да подкрепят детето ежедневно – както в лазене, тичане, катерене, така и в активности, свързани с подобряването на фините движения (игра с пластилин, пясък, късане, мачкане, драскане, рисуване). В първи клас, например, за да може да се справи детето с писането е необходимо да е развило достатъчно добре мускулите на ръцете и пръстите, което ще му помогне да контролира захвата и натиска на молива, както и да борави уверено с ножица, лепило и други подобни предмети. Тази подготовка обаче започва в много по-ранна възраст.
Мултисензорна стимулация
Ученето започва още през вътреутробния период на човека. Децата учат най-добре през движението и чрез достатъчно стимули, захранващи сензорните канали. Например, ако кажем на бебето как прави кравата, покажем я на картинка и му дадем да пипне материя наподобяваща козината й тогава този нов обект се научава много по-лесно, защото новото знание е подкрепено през слуха, зрението и тактилността. Една от целите на програмата в Киндиру е сензорно-моторната интеграция, което най-общо се постига чрез захранване и стимулиране на всички сетива в комбинация с отшумели първични рефлекси. Ползите от сензорно-моторната интеграция се изразяват в това, че мозъкът ще успее да приеме и обработи постъпващата информация от сетивата, за да може детето да функционира по възможно най-добрия начин в заобикалящата го среда, която от своя страна е изпълнена с много предизвикателства.
Двегодишните в КиндиРу
Двегодишните човечета при нас попадат в клас „Уолаби“. Този клас е кръстен на австралийско животно, което е като малко кенгуру. То има силни крака и скача много добре. На възраст около 2 години децата вече са овладели сравнително баланса, контролират много по-добре тялото си и успяват да отскочат едновременно с два крака от земята. Наблягаме на активности, които изискват координация между долна и горна част на тялото, лява и дясна, предна и задна. Справят се с двустепенни инструкции, които изпълняват с желание, защото в този възрастов период вече искат да са много самостоятелни както в двигателен, така и в социален план.
КиндиРу у дома
Често родителите в залата споделят кои упражнения и активности децата пренасят вкъщи и повтарят сами. Ще използвам обратната връзка от тях, защото децата интуитивно знаят какво е полезно за тях и от какво имат нужда.
1. Тик-ток упражнение – част от основни умения, които са заложени за конкретната възраст и клас. В тази активност децата са изправени с разтворени крака и се поклащат като стрелки на часовник (Tick-Tock) – тренировка за баланс.
2. Висене надолу с главата или кълбо напред, които са ни ключовите упражнения за стимулация на вестибуларния апарат.
3. Цветен парашут, летящ над децата, който е много любим на всички. Децата използват чаршафите на спалнята на родителите си, за да си създадат същото усещане.
4. Рими, подобни на добре познатата „Лази, лази буба“. В уроците използваме подобни рими на английски, те са свързани с опознаване на тялото и забавляват децата.
5. По време на уроците учителите в КиндиРу използваме кукла, с която показваме какво родителите да правят с детето. Тази кукла е любима на повечето деца. Често получавам клипчета от родители, които са заварили детето си да прави масажи или други активности от уроците върху плюшеното мече или играчка. Това приложение е по-скоро от страна на детето, но смятам, че е важно, защото децата показват как прехвърлят знанията си през имитация.
Потискане или не на първичните рефлекси
Срещала съм мнения на невролози, които не препоръчват конкретни активности за недоносени деца и деца с определена патология или заболяване. При всяко едно дете в норма нямаме противопоказания за едно или друго упражнение. Аз смятам, че нашата роля в КиндиРу е по-скоро подкрепяща за родителите и съответно за децата. По отношение на първичните рефлекси, да, по-голямата част от децата ги потискат естествено в хода на развитие. Понякога този процес обаче е затрудняван от липсата на достатъчно свобода на движение. Най-доброто място за едно бебе е на земята, където с помощта на подходящи стимули, то да се научи да се придвижва и съответно да започне целенасоченото му взаимодействие със средата. Съвременните столчета, кошчета, бънджита, проходилки и други са уреди, които не бива да преобладават в ежедневието на детето. Екраните са нещото, което пък тотално откъсват детето от живия, истинския свят. Убедена съм, че всеки родител иска най-доброто за своето дете и не би се поколебал да го подпомогне в процеса на развитие.
КиндиРу при трудности в развитието
КиндиРу е академия за бебета, деца и родители, защото родителят е първият учител на детето. Той е човекът, който основно подпомага развитието му. Ние пък подпомагаме и родителя в тази не лека задача. Информираме възрастните защо е важно детето да мине през всички фази на развитие и така да придадем смисъл и значение на техните усилия. КиндиРу е място, където родителят може да срещне разбиране и насоки върху какво да работи с детето, за да подобри конкретна сфера на развитие. Много ключово е, че през активностите, които родителят прави с детето си се подобрява връзката между тях самите, а това е основополагащо за психическото и физическото развитие на детето. Междувременно предлагаме индивидуални консултации, които включват обстойно обследване на детето, на база на която изготвяме индивидуална Киндиру програма, която родителят да изпълнява с детето си вкъщи ежедневно.
Мисия
Всеки родител има различни мотиви, когато идва за първи път при нас, всеки влиза в програмата ни със своите родителски (човешки) страхове, притеснения и нужди. Вярвам, че родителите се записват при нас, защото са усетили, че имаме обща цел. Целта да изградим уверени, можещи и щастливи деца.
Автор: Петя Петкова-Пенчева
Instagram: @petyatalks
