Интервю с Мая Димитрова за любовта към книгите и как се подготвя малко дете за лагер без родителите
Аз съм Мая и съм майка на 5-годишната запалена по книгите Рая. Аз съм архитект по образование и професия, работя като такъв от 19 години.
ИНСТАГРАМ ПРОСТРАНСТВО
Профилът @the_books_of_Raya се появи съвсем непланувано, заедно с огромния интерес на малката Рая към книжките! Създадох Инстаграм пространството за детски книги, когато тя нямаше още 2 години, а беше „прочела“ вече десетки книги по около…257 пъти всяка 🙂
Много приятелки, които знаеха колко много четем с Райчето, се допитваха до мен за съвет за книжки на различна тематика. Или да дам подходяща идея за подарък на приятелче. Така реших да създам място, на което да събера на едно място впечатления от любими четива. Мотивацията е само и единствено нестихващия интерес на Рая към всякакъв вид книги – енциклопедии, приказки, книги-игри, занимателни книги, лабиринти.
КАК ДА СЕ ЗАПАЛИ ЕДНО ДЕТЕ ПО КНИГИТЕ
Не знам отговорът, но мога да ви кажа аз как започнах да чета на Рая, когато беше на 4 месеца. Бях чела по книгите за ранно детско развитие, че е добре да им говорим повече, да им обясняваме подробно какво правим, какво виждат, какво се случва около нас, да слушат книжовна реч, да се опитаме да не използваме диалекти и акценти, защото ще ги запаметят и т.н.
И така след 4 месеца говорене вкъщи буквално се изчерпах. Просто хванах една книжка (нямах никакви детски книжки с текст до момента) и започнах да чета. А тя слушаше. Слушаше и не мърдаше, посочваше с пръстче от време на време и слушаше. От тогава голямото четене започна.
МАЙЧИНСТВОТО
Буквално бях на работа в офиса 7 дни преди да родя, а 5 дни преди голямото събитие измих прозорците вкъщи…за последно 🙂
Майчинството за мен беше много чакано, мина плавно и без излишни напрежения. Преди появата на третия член в семейството, си представях всякакви лоши сценарии – безсънни нощи, ревящо бебе, болезнени колики, злоядо дете, съсипана и депресирана майка, тиха война с партньора и т.н., но за щастие нищо от това не се случи (или поне не помня).
Върнах се на работа след година и девет месеца. По план трябваше започването на детска градина да се случи, когато Рая беше на година и 5 месеца, но точно тогава дойде първият локдаун. И това бяха най-хубавите ми 3 месеца! Таткото на Рая остана да работи хоум офис, прекарваше много време с нея, и тя беше толкова щастлива! Но всяко хубаво нещо си има край.
ДЕТСКАТА ГРАДИНА – НАЙ-ТЕЖКИЯТ МИ ПЕРИОД
На 1 година и 9 месеца започна и въпреки че избрахме такава с плавна адаптация, уви този преход не мина така, както си го представях.
В началото всичко вървеше добре. Рая свикна да посещава градината и аз се върнах на работа почти веднага. Но когато тя осъзна, че всеки ден ще трябва да ходи на детска градина и не е временно събитие, тогава започна кошмарът.
Около година и 1 месец всяка сутрин беше мъчение за цялото ни семейство. Небивал отпор, истерии, крясъци, сълзи, всяка сутрин буквално я изтръгваха от ръцете ми на входната врата на детската градина, а аз всяка сутрин бършех сълзи в колата преди работа. Един от най-тежките периоди в живота ми.
Целият този рев продължи твърде дълго и аз буквално стигнах емоционалното си дъно. Сега си давам сметка, че аз не съм била готова за тази раздяла с нея, и насадих несъзнателно страховете и притесненията си върху нея.
ДЕТСКАТА ГРАДИНА СЕГА
В момента Рая посещава държавна детска градина, която е чудесна! Имат страхотни занимания и всяка година организират ски лагер за цяла една седмица на Банско. Още във втора група (на 4 години) я записах за лагер без дори да се замислям. Най-важното е да имате доверие както на детето, така и на учителите!
Рая е много самостоятелна и знам, че ако има проблем няма да се притеснява да сподели. Огромно доверие имам и на учителката, която беше с тях и на двата ски лагера. Знаех, че това ще е една много голяма школовка за нея и ще се върне „пораснала“ от лагера.
ПОДГОТОВКА ЗА СКИ ЛАГЕР БЕЗ МАМА И ТАТКО
Първият път я подготвях, че ние ще я чакаме с нетърпение и ще ни липсва много, но знаем, че тя ще се забавлява много и затова я пускаме да отиде. Цяла година след първото самостоятелно ски приключение, тя още говореше как са имали детска дискотека, как са танцували с всички деца, как са се возили всеки ден в кабинката до „нааааай-високата писта“, как са плували след ските в басейна на хотела. Не мога да опиша вълнението и емоциите, с които разказва всичко това!
КАК АЗ СЕ ПОДГОТВИХ
Преди всичко – правих всичко възможно да не мисля колко много се тревожа. И все пак – едно от големите ми притеснения беше какво ще яде това дете там! Нека го кажа така – храната, която обича да хапва Райчето не е много разнообазна и има ли избор – винаги се хвърля на тесто или сладко. Само ще споделя, че след натоварена дневна програма с много спорт, децата са толкова гладни, че биха хапнали всичко в чинията, дори да е нещо зелено на цвят!
БАГАЖЪТ
Тази година за 5-дневния ски лагер подготвихме в куфарите торбички с дрешки за всеки ден в хотела. Написах им етикети от 1 до 5, за да е лесно разпознаваемо за едно 5 годишно развълнувано дете.
Така няма излишно разхвърляне на дрехи, мотаене и избиране. Може вечерта да се използва същата торбичка за мръсните дрешки. От градинската група на Рая тази година бяха 7 дечица и с родителите се разпределихме всеки да сложи различни основни консумативи – така се пести място в багажа и учителката се улеснява.
В единия багаж имаше мокри и сухи кърпи за всички деца в стаята, в друг – аптечка за първа помощ, в трети – шампоан и душ гел за всички, четвърти – сешоар и т.н. Нали не си представяте, че учителката изважда 7 различни шампоанчета всеки ден за къпане или 7 различни сапунчета за ръце 🙂
ДРЕХИТЕ
Облеклото за ски за 5 дни – от всичко по 2. Освен ски екипировката – ски панталон и ски яке (1 брой), е хубаво да осигурите 2 чифта термобельо (термоблуза и термоклин), 2 чифта ски чорапи, 2 чифта ръкавици, 2 чифта полар или суичър над термоблузата (препоръчвам такива без качулка).
Каска и маска според мен са задължителни, въпреки че маската е нещото, което децата най-малко искат да сложат. Един от магазините, без които не знам как бихме отглеждали дете, това е Декатлон.
И най-важното – слагайте етикети с името на детето върху всичко! Куфари, дрехи, ръкавици, шапки, каски, обувки, навсякъде да има етикети. Така улеснявате учителите, инструкторите и децата, и нищо не се губи.
Моят съвет към колебаещите се родители, е да се поставят на мястото на децата и да си представят колко вълнуващо ще е за тях това приключение. Трябва да им дадем възможност да започнат да разчитат сами на себе си, да правят изборите си сами, да се съобразяват с други деца, с групата, с програмата на лагера. Трябва да им дадем възможност да постигат върхове сами, да се гордеят от себе си, че са се справили съвсем сами!
Потърсете Мая в Инстаграм тук – @the_books_of_raya
Автор: Петя Петкова-Пенчева
- Какво да подаря?
- Между книгите и ранната самостоятелност
- С малко дете на Малдивите – мисията е възможна
- Децата с малформации имат нужда от пълноценен живот и много любов
- Да подарим морска емоция край Бургас
Намерете ме и в Инстаграм
