Всяко майчинство, вярвам, минава през много етапи на развитие. Страхът еволюира в увереност, пък „Аз се справям най-добре с детето!“ тихичко проправя път към „Ще се справят чудесно, дори да не съм у дома“. Да поискаме помощ, за да се погрижим за себе си не е егоизъм, да погледаме сериал насаме, за да се съхраним в трудностите, не ни прави слаби, а това, че не можем да се справим с всичко в ежедневието, е в реда на нещата. За любовта към себе си и да бъдем мотивация за другите – предлагам ви един сърдечен разговор с рекламния специалист Мария Попова.
Казвам се Мария и съм на 32 години. Имам дъщеря на почти 6 години и момченце на 1 годинка. Родом съм от Варна, но от дълги години живея в София. Завършила съм СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Връзки с обществеността“. Занимавам се с реклама от 9 години. Имала съм възможността да бъда част от екипа на най-голямото българско списание – EVA. Обичам работата си и със сигурност комуникацията с хора е „моето нещо“.
КАКВО СТОИ ЗАД НЕЙНОТО ПРОСТРАНСТВОТО В ИНСТАГРАМ
Идеята за „профилчето“ се роди някак на шега. Бях родила сина си, когато изпаднах в нещо като следродилна депресия. Благодарение на мъжа ми, успяхме да организираме така нещата, че да намирам време за спорт.
Мисълта, че ще го направя за себе си, ме накара да се фокусирам върху предстоящата промяна и да забравя за тъжните мисли и емоции, които ме връхлитаха. Когато започнах да спортувам, още първия ден във фитнеса, се опитах да направя от онези уж перфектни снимки, за да се „покажа“, обаче все не ставаше.
В този момент реших, че няма нужда да крия себе си зад филтри и пози. Имам огромно чувство за самоирония и не се притеснявам нито от тялото си. Нито от това, което съм физически и емоционално в конкретния период от живота си.
Започнах да качвам смешни видеа от фитнеса, а моите приятели много се забавляваха и ме мотивираха да направя публичен Инстаграм профила си. Реших да споделям реални моменти от живота на една майчица, качила 20 килограма. Моя основна цел е да превърна спорта в добър здравословен навик, нямам амбиции да „трупам“ плочки, че много ще ми тежат 🙂
„Профилчето“ показва моя път – бавен и труден – но най-вече реален. Ако мога да мотивирам някого, чрез моята искреност и самоирония, ще бъда много щастлива.
СПОРТЪТ КАТО НАВИК
Нямам специални „чувства“ към фитнеса. С първата ми бременност постигнах добри резултати с няколко месеца в залата. Реших и сега да пробвам. Уточнявам обаче, че тренирам с персонален инструктор. Усещането, когато някой те „навигира“ е съвсем различно от това да отидеш в огромна зала и да не знаеш какво да правиш.
Отскоро започнах да тренирам от вкъщи с персонален инструктор. Осъществяваме връзка чрез Viber и докато бебето спи, успявам да потренирам и то доста пълноценно. Ключов момент е да изпълняваш упражненията правилно. Така резултатите са видими и не е необходимо да отделяш два часа в залата, ако не разполагаш с това време.
Другото голямо предимство да тренираш с инструктор – така възможността мързелът да надделее е по-малък 🙂 Това важи особено за хора като мен, които нямат физическа култура, за да се мотивират сами.
МИНИПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО #ЗАЕДНО
Много вярвам в колективната подкрепа и отборната игра. Когато знаеш, че и друг има конкретен казус като теб, решаването му с мисълта, че действате заедно, с човек, който те разбира, е доста по-успешно. Идеята ми зад това „предизвикатество“ в профила ми, макар че аз не го наричам така, беше всеки да зададе цел предимно пред себе си, но с мисълта, че не е сам, а сме се събрали отбор момичета. Дали ще я изпълни за три или шест месеца, няма значение.
Друг акцент беше да намираме време за себе си. Толкова много се пренебрегваме, толкова често се поставяме на последно място и толкова много това ни натъжава. Дори и майките/жените, които не си го признават, прикрито го усещат.
Времето за себе си, прекарано в спорт, четене, сън или каквото друго се сетите е изключително важно за менталното ни здраве. И това не е егоизъм, това е грижа.
ЛИЧНАТА МОТИВАЦИЯ
Мотивира ме мисълта и усещането за мен самата. Грижата за мен. Това, че искам да се запазя здрава и емоционално и физически, за да бъда адекватна майка, съпруга, сестра, приятелка. Защото майчинството не е само две години, то е за цял живот. Ключов момент, който сякаш не осъзнаваме. През първите две години буквално се изцеждаме, забравяме за нас, придобиваме навика „първо всички други, а за мен, ако остане време“ и след това много трудно намираме баланса. А той е най-важен. Защото майчинството е нещо прекрасно.
Все повече жени/майки казват „трудно ми е сама с всичко“, „не издържам повече“, „имам нужда от помощ“. Това е доста сериозна тема и аз се радвам, че тенденцията се развива в посока да изискваме това време за себе си. Да признаваме гласно, че имаме нуждата от него. Другият етап е да научим хората около нас да ни чуват. Но вярвам, че и това ще се случи.
ДА ТЪРСИМ ПОМОЩ ПО ВРЕМЕ НА МАЙЧИНСТВО
Аз също нямам баби и дядовци, но търся помощ от мъжа ми, сестра ми, приятелки. Директно казвам от какво имам нужда – без угризения, без съмнения, без „може ли“. Разбира се, че може! Ставайки майки, ние не сме спрели да бъдем хора с потребности. Когато първото ми дете – дъщеря ми – порасна, започнах да ѝ обяснявам, че и мама има нужда от 20 минути почивка. Тя се научи да играе сама, да вкарва въображение в игрите, създаде си собствени такива, за да мога аз да отпочина. В момента тя ме разбира и уважава потребностите ми, както аз уважавам нейните. Та, търсете я тази помощ! Майчинството е нов етап от живота и той трябва да се живее щастливо и в баланс със себе си, с децата, с мъжа и всички други.
Иска ми се да има място в социалните мрежи за на нас майките като жени, като спортисти, като читатели, като дегустатори, като илюстратори, като писатели и т.н. И да, това е възможно, стига да осъзнаем, че грижейки се за себе си, ние не вредим на децата си, а обратното – даваме им пример един ден, когато пораснат те да не пренебрегват себе си.
Избягвам да споделям много за моите деца, но не защото не са ми фокус, не защото не играя с тях или не ги обгрижвам. Основната цел на „профилчето“ е да мотивира нас майките и жените да не пренебрегваме себе си.
ВРЪЩАНЕ НА РАБОТА СЛЕД МАЙЧИНСТВО
Вече имам опит в това. Година-две майчинство е достатъчно време да се случват много нови технологични промени. За мен лично те са тези „подводни камъни“, но го приемам като нещо съвсем нормално. Давам си месец или два време, в което да навляза в тях. Най-важното – дори и нещо да ме затруднява не го прикривам, не се срамувам, а директно питам, търся помощ. За жалост самообвинението и мисълта „не съм достатъчно добра“ след такъв уязвим период като майчинството са доста срещани. Затова смело напред и давайте си време.
Ако искате да последвате Мария в Инстаграм – ще я намерите тук: @maria.funnyfitmom
Автор: Петя Петкова-Пенчева, журналист по майчинство
Последни публикации:
