Време за гърне!

Приучаване към лична хигиена – моят опит със сваляне на пелените преди 2-годишна възраст

Темата за приучаване към гърне се оказа актуална в немалко семейства, близки до нас. Много родители се притесняват, напрягат се, искат бърз резултат, борят се със съпротива у децата (която винаги е с причина). В същото време повечето деца са започнали да носят еднократни пелени още преди да са закърмени. Това означава, че за тях да са постоянно с пелена е най-нормалното нещо на света. Според моето усещане – готовността трябва да дойде първо от родителя, после от детето.

Преди началото

По какво се водих като философия – да се покаже на детето, че естествените нужди са нормални, както и да се говори за тях, без да го засрамваме при инцидент или да му налагаме чувство за вина, че не се справя. Избрах да се доверя на собствената си интуиция и на детето си, а не на социума. Тук ви предлагам моята гледна точка и какво проработи при нас за сваляне на дневните еднократни пелени на дъщеря ми преди да навърши 2 години. Разделила съм блог статията на няколко акцента:

Съветите и източниците, които избрах да следвам
Как, кога започнах и колко продължи процесът
Често задавани въпроси по темата „Приучаване към гърне“
Равносметката

Приятно четене, а на тези, на които им предстои приучаване към гърне – пожелавам търпение! Не забравяйте, че всички деца са различни с уникални потребности и ниво на развитие, да не се сравняваме с другите, а да следваме темпото на нашето собствено дете. Дано да съм полезна!

Книги за детско развитие и приучаване към гърне

Съветите и източниците, които избрах да следвам

Още през бременността започнах да се интересувам по темата и взех решение, че няма да правя опити за сваляне на пелените преди аз и детето да сме готови за тази голяма промяна. Привърженик съм на специалиста в детската психоанализа Франсоаз Долто и тук също се доверих на това, което съм прочелала от нея – да изчакам периода, в който детето е когнитивно, двигателно и емоционално готово за такъв огромен преход.

В „Основни етапи на детството“ тя обръща внимание на това, че детето трябва да достигне определен етап на развитие, за да започне приучаването към гърне. Има се предвид да ходи, да пипа всичко, да се катери, да изкачва стълби, като му се дава пространство за игра и изследване. И още – да говори все по-добре майчиния си език, да е придобило хранителни навици и да е самостоятелно за своите нужди. За нея е достатъчно на детето да му е обяснено и показано как функционира гърнето, за какво служи то и че използваме гърнето само в тоалетната, като това е единственото място за вършене на тези дейности, както правят възрастните.

Избор на гърне - лесно да се почивства, да не се плъзга, да е подходящ размер

Другият източник, който следвах по стъпките към приучаване на гърне е книгата на Джейми Глоуаки („Оh, cr@p! Potty Training”, Jamie Glowacki). В този своеобразен наръчник, написан по достъпен начин и с много стегната информация, тя разделя прехода на няколко етапа, на които няма да се спирам подробно. За нея най-подходящият период за премахване на пелените е, когато детето е на възраст между 20 и 30 месеца.

Ако родителят е преценил, че е дошъл моментът за старт – детето трябва да е здраво, да се храни добре, да приема достатъчно течности, да не се планират скорошни пътувания, да е регулиран режимът на съня на детето и родителят, който ще се занимавама с приучаването, да си освободи графика по възможност за седмица напред. За нея явни знаци за готовността на детето са да забелязва кога пишка в памперса или пък да се крие някъде, за да дефекира, да знае песничката за азбуката („ABC song“). Дамата, експерт по сваляне на пелените, съветва в началото, докато детето разбере какво се иска от него, да бъде без долни дрехи, вкъщи да се махнат килимите и гърнето да е на една ръка разстояние. Вместо излишни въпроси, на които вероятно детето няма да ни отговори (от типа на „Пишка ли ти се?“ и т.н.) да подходим с „Време за гърне!“ и да включим тази дейност към ежедневието: „Сега е време за закуска, след това гърне и после излизаме“.

Тя предлага сваляне на памперсите още от първия ден, без да се слагат от време на време или за излизане, за пътуване в кола. През цялото време детето да се наблюдава, без странични дейности, за да може родителят веднага да реагира, когато се раздвижи отделителната система.

След като мине този период – предлага да се започне тренировка на детето с широки къси гащи или боксерки, но не и добре прилепнали гащички, за да не му напомнят на еднократните пелени. През това време основно да се стои вкъщи, като могат да се правят кратки разходки около жилището. Последният етап е сваляне на нощния памперс. Тя съветва да се контролират течностите 3 часа преди лягане, както и да се вдига детето от сън, за да ходи до тоалетната. Последната част не я приемам и аз ще продължавам да слагам памперс през нощта, докогато преценя, че детето е готово за това. Според авторката – нощният контрол обикновено се проявява около 3-годишна възраст, но това не е установена норма и при всяко дете е различно.

Обособен кът в банята с тоалетни атрибути

Третият източник на иформация, който избрах, е повлиян от метода на Мария Монтесори – припокрива се с възгледите ми за цялостното отглеждане и възпитание на Радина. Беше ми много полезна лекцията на австралийката Фърн ван Цел (Ferne van Zyl) – сертифициран преподавател по метода „Монтесори“, с над 30-годишен опит с бебета и малко по-големи деца („toddlers“). По думите ѝ – когато започваме този процес е необходимо да не бързаме, да се подготви детето и средата (пример с кътче в банята – гърне, придружено от кошница с аксесоари и книжки), детето да се учи да се облича и съблича самостоятелно, за да не е зависимо от майката. Дрехите му да са свободни и лесни за манипулация.

Да не се използват награди, поздравления или превъзбуждане, когато детето е използвало гърнето по предназначение. При инцидент – да се говори с равен тон къде е мястото за вършене на тези дейности и детето да участва при почистването. Пример – „Виждам, че си мокър, ела да сложим дрехите за пране и да сложим сухи“. По думите ѝ няма стандарт за това кога да започне приучаването на гърне – едно дете може да е готово много рано, друго пък по-късно.

За избор на гърне съветът ѝ е да е стабилно и удобно, да не се плъзга лесно по пода и да се чисти лесно. Да се избягват светещи, пеещи и разсейващи гърнета. Мястото на гърнето да е в тоалетната и да се използва само по предназначение.

Как, кога започнах и колко продължи процесът?

Подготовката за гърне на Радина започна отдалеч – когато беше на около година и половина. С баща ѝ ѝ подарахиме книжки на Фют и Кибеа „Чисти, спретнати и здрави“, „Арчи и гърнето“ и „Каю: Време за гърне“. Започнахме с много предварителни разговори за какво се използва гърнето, учехме я да си мие ръцете с вода и сапун, вече тренирахме самостоятелно обличане и събличане с помощ от нас.

На година и 8 месеца Радина вече беше започнала да проявява любопитство какво правим в тоалетната, чукаше на вратата, искаше да прекарва време там – да играе, да рисува, да си мие ръцете и зъбите по доста пъти на ден. Освен това по неин си начин сигнализираше, когато пишкаше – със странен поглед или спираше за малко да се движи. С баща ѝ решихме, че проявява признаци за готовност и я заведохме да си избере гърне. Сложихме го в банята на малко килимче, с поставена кошница до него с нейни принадлежности – тоалетна хартия, мокри кърпички, книжки. Избрахме заедно и детска седалка за тоалетна. Тя много се зарадва и, тъй като вече беше наясно за какво се използва гърнето от разговори с нас и от книжките, поиска да го ползва веднага и то успешно. Реших, че е дошъл моментът да ѝ сваля памперса, но се оказа, че интересът ѝ към гърнето траеше много кратко, след това не искаше и да го погледне. Без да насилваме процеса, оставихме тоалетните атрибути в банята, като ѝ позволявах да идва с мен до тоалетната (предполагам на никоя майка този тип компания не ѝ е чужда), когато иска и да сяда на гърнето. Често е искала да ѝ слагам и детската седалка за тоалетната – понякога я използваше, понякога просто искаше да си седи на нея и да четем книжки.

Когато стана на 1 година и 9 месеца отново усетих, че проявява признаци за готовност и пак свалих памперса в началото на деня. След известно време забелязах, че ѝ е изключително дискомфортно и сама ми каза, че иска да ѝ сложа памперс. Без драматизиране и обезкуражаване се съгласих и си продължихме с усмивка нормалните рутинни дейности.

На година и 10 месеца беше третият и успешен опит. Детето ясно изразяваше нуждите си вербално – кога е гладна, жадна или ѝ се спи, имахме сравнително установен режим за сън, разпознаваше основните цветове, помнеше цели куплети стихчета и песнички, катереше се уверено, качваше стълби без помощ и най-отчетливият сигнал за мен – минаваха цели часове със сух памперс.

Няколко дни преди старта започнахме разговори колко е голяма и какво умее да прави, че вече няма да носи еднократни пелени през деня и ще изберем заедно гащички, които да носи вместо тях. За през нощта ѝ казвах „Когато спиш може и да забравиш за гърнето, в което няма нищо страшно, затова ще слагаме памперс само нощем, докато свикнеш“, за да не я объркам.

Периодът, който избрах за този важен преход беше споходен от поредица от дъждовни дни, което според мен ускори процеса. Забелязах, че Радина издържа около 2 часа и когато ѝ се допишква, директно си сяда на гърнето. В началото стоеше вкъщи по къса рокличка, изцяло без долни гащички, като бях обособила кътчета за игра с постлани чаршафчета и еднократни пелени за сядане. Бях подготвила много занимания, като я наблюдавах през цялото време, без разсейване от телефон, компютър или домакински задължения. Беше изключително изморително, но пък не беше за дълго. Още в същия ден започна да използва гърнето, като директно си сядаше, а аз съобщавах „Пишкаш в гърнето“. Заедно го взимахме и изсипвахме съдържанието в тоалетната и миехме ръцете.

Използвах прост език за идентифициране на нуждите ѝ и я поощрявах да казва, когато ѝ се пишка/ака. Също веднага щом се събуди от сън сядаше на гърнето. С „голямата работа“ не сме имали проблем. Първото нещо още от много малка е като се събуди да свърши тази дейност.

Започнахме заедно да правим „тренировки“ навън. Не винаги казваше, но след цялото наблюдение до този момент веднага разбирах, че ѝ се ходи до тоалетната – всяко дете има собствен начин да покаже невербално, стига да наблюдаваме качествено. Посещавахме кафенета или мола, за да свиква и с обществените тоалетни, случвало се е да я издържам и някъде навън. В самото на излизанията ни казваше 5-10 секунди преди да се изпишка и реагирах бързо.

Фактори, които нарушиха хармонията на започнатия процес бяха няколко непредвидени дълги пътувания и кратко боледуване. Въпреки това, не върнах памперсите през деня, като се случваха инциденти от време на време. Бяха редки, но ставаха – в момент, когато Радина беше на новото място или е много съсредоточена в игра. И просто съобщаваше, че пишка. По време на престоите ни на другуте места ѝ слагах тренировъчни гащички, които много ѝ напомняха за памперса и го определям като грешка. Те са по-дебели от нормалното бельо и вероятно усещането е точно като за еднократна пелена. Вярно, задържат съдържанието, ако е малко количество, но това е единствената полза, ако трябва да потърся такава. Всичко се връщаше към нормалното, щом се прибирахме в София в позната среда.

При всичките ни пътувания също не сме слагали памперс в колата. Но бяхме нащрек (и все още сме) да спрем бързо, щом ни каже, че ѝ се пишка. Единствено гледаме да сме на безопасно за трима ни място и спираме – независимо дали сме в града или по магистралата. Просто отбиваме, вършим работата и продължаваме. Според мен така изградихме допълнително доверие у Радина, че уважаваме личните ѝ потребности, независимо от обстоятелствата.

До момента без никакви инциденти стигнахме за по-малко от месец, като според мен, ако ги нямаше неразположенията и боледуването, щеше да се случи и за по-кратко. Постигнахме го с много търпение, подкрепа, без унижение и без възнаграждение.

Често задавани въпроси по темата „Приучаване към гърне“

Гърне или директно върху тоалетната чиния с помощна седалка?

За мен е важна самостоятелността и безопасността на детето. Ако няма как да му ги осигуря, предпочитам гърнето. Имаме седалка за тоалетна, която Радина от време на време иска да използва, но в 99% от случаите си търси гърнето. Вече толкова е свикнала с целия процес, че само ме моли да светна лампата в банята и си действа нещата. Все по-добре се събува и обува, върши си работата и дори изсипва съдържанието директно в тоалетната. Точно това видях в лекцията на Фърн ван Цел, която споменах по-рано, като тогава се изумих на какво са способни тези малки деца. Ето, че могат!

2. Лятото ли е най-подходящият сезон?

„Лято е! Време за гърне!“ – едно от най-често срещаните от мен изречения в майчинските общности. А лятото ли е време за приучаване към гърне? За мен – когато детето е готово за тази огромна крачка към света на възрастните, независимо от сезона. Добро съвпадение е, че точно през лятото забелязах признаци на готовност при Радина и се оказа подходящ период за това – топло време, свобода на движение, излизания сред природата.

3. Коя е възрастта, подходяща за приучаване към гърне?

Според д-р Гергана Маркова, специалист по ранно детско развитие и основател на Детска градина и Академия за ранно детско развитие „Бобче Топче“ е доказано, че при бебетата сигналът, подаден от пикочния мехур не достига до мозъка. Ето какво казва в блога си:

“Когато бебешкият (или малкият) мехур се запълва, преминава сигнал към гръбначния мозък – този сигнал е рефлексен, като след това той се връща обратно към пикочния мехур и бебето просто го освобождава. Бебето не мисли за това, защото сигналът никога не достига до мозъка му, то просто се случва автоматично. Този автоматичен сигнал еволюира на едва около две годишна възраст, когато детето може да осъзнае пълнотата на пикочния мехур и може да започне съзнателно да задържа урината си. Затова възрастта, подходяща за адаптиране към гърне е около 2г., 2г. и 4 месеца. до около 3г. Като по-често е по-късно при момчетата.”. Д-р Маркова напомня и, че всяко дете е различно и, ако детето не е развило тази споспобност родителите да не се притесняват излишно.

Равносметката

Вече почти два месеца използвам за детето си по един памперс на няколко дни, вместо обичайните около 5 и повече, липсват зачервяванията около зоната на памперса (независимо от марката) по време на горещините и имам едно дете, което расте уверено и щастливо!

Ако ви е било полезно, интересно, предстои ви приучаване към гърне или пък искате да споделите вашите методи – пишете в коментарите!

„Така или иначе, дневното и нощното зъдържане на сфинктера се получават от самосебе си, ако никога не се занимавме с тях (…) Днес, в нашето цивилизовано общество насаждането на вина относно естествените нужди е проблем, ако не и ежедневна драма на повечето, ако не и на всички преди двегодишна възраст.“ Франсоаз Долто

Автор: Петя Петкова-Пенчева